Съдия Трендафил Данаилов е бивш председател на Софийския окръжен съд и носител на Гран при на Националните правосъдни награди за 2021 г. 92-годишният съдия Трендафил Данаилов получи голямата награда за правосъдие на Деветия благотворителен бал на юристите. Той е българският съдия по делото “Антонов”, благодарение на него обвиненията към българските граждани, които италианският съд свързва с атентата срещу папа Йоан Павел II, са смекчени. Отличието идва 40 години, след като светът заговори за българска следа в покушението.
Статуетката и грамотата му бяха поднесени от професор Огнян Герджиков и адвокат Людмил Рангелов. Цялата юридическа гилдия в залата, повече от 220 души, стана на крака и аплодира Трендафил Данаилов, който бе придружен от своето семейство. Той сподели, че е работил над 50 години като съдия и малко повече от 20 години като адвокат.
Съдия Трендафил Данаилов разказа в предаването "Законът и Темида" за своето семейство, за първите години на своята кариера, за първото дело, за делото "Антонов"… "Животът ми протече бурно, интересно и динамично, изпълнен със страст, вълнения и амбиции. Никога не съм бил равнодушен към действителността, която ме заобикаля. Независимо от всички превратности в новата история на страната ни, успях да запазя собствената си идентичност и гражданска позиция. Живях честно и достойно. Никога не съм робувал на предразсъдъци, фанатизъм и мания за величие. Винаги съм бил умерен, почтен и толерантен. Отнасял съм се с разбиране и уважение към чуждото мнение.
Старал съм се да бъда тактичен и деликатен в отношенията с хората, с които работих и общувах. Основното правило в моите действия и поведение беше да правя добро и на никого да не вредя. Към семейните ми, професионални и обществени ангажименти се отнасях с цялата си отговорност. Доволен съм, че създадох едно почтено семейство и съм обграден с обичта и уважението на близките си. Съвестта ми е чиста и спокойна и това ми дава основание да твърдя, че изживях щастливо, пълноценно и достойно своя жизнен и творчески път. Уважавам всички юридически професии, стига човек да има любов да изпълнява служебните си задължения. Моята любов беше съдийството. Някак си дали така тръгнаха нещата покрай брат ми, но целият ми живот, около 40 години, минаха в съдийство. Тази любов си остава и сега.
За мен юристът трябва да бъде човек с висок морал, с богата обществена и професионална култура, да е честен и справедлив, да не се поддава на никакви влияния. Самият съд трябва да бъде независим. Няма място за никакви партийни, професионални и други влияния.
Влезе ли политиката в една професия – не търси резултат от нея. Тия партийни пазарлъци водят до всичките неудачи в обществото – и в икономика, и в политика, и във всяко едно отношение. Но специално в правото партиите нямат работа. Ако искат да има ред и законност."
