Кой удари рамо на корпорация КУБ (KYB Corporation)?
Мрежа от зависимости и подчинена администрация обслужват незаконността у нас
Камъкът, хвърлен в тежкото корупционно блато, свързано с варненските незаконни градежи се оказва скала, която изплиска огромна тиня, заливаща всичко по пътя си. Миризмата на гнилоч „парфюмира“ плеяда предишни управляващи на Община Варна, Министерство на земеделието, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, МВР, Агенция по геодезия, картография и кадастър, РДНСК, прокуратурата, ДАНС, че дори и нотариуси.
Оказва се, че пред здраво стиснатите очи на купища институции, международната строително-инвестиционна корпорация КУБ, чиито основател е Олег Невзоров, необезпокояван от никого
успява да вдигне цял незаконен нов град.
За когото досега никой нищо… не знаел?!
И тук не говорим за сгушена между дърветата барака, която може и да остане незабелязана, а за луксозен жилищен комплекс от 104 сгради, разположени на част от общата площ на комплекса, която е над 100 декара (бел.ред. – оформени чрез прословутите заменки през 2005 г.), разпределени върху 36 поземлените имота. А строителството тук се вихри повече от две години и комплексът вече е почти завършен, а на всичко отгоре и почти разпродаден.
Той е разположен в изцяло горска територия в местността „Баба Алино“ до курорта „Златни пясъци“ и Аладжа манастир. Голяма част от изсечените и застроени гори, където се е лял бетонът попадат в защитена зона „Натура“.
От думите на кмета на Варна Благомир Коцев за нито една от сградите общината не е издавала разрешение за строеж. „Няма налични документи и за изградената инженерна инфраструктура – трафопостове и канализация. Мащабите на строителството са толкова големи, че е трудно да се повярва, че то е извършено без покровителство от най-високи нива„, обяви кметът Коцев.
Разплитането на историята
около действията и бездействията на купищата институции, подчинени на омертата за мълчание досега, спокойно може да стане сюжет за филм на абсурда. Но както обичайно се случва у нас, голямото замитане започва след като скандалът стане неудържим.
По този повод по спешност към Варна се отправиха купища началници в държавата – двама министри – на земеделието и храните Пламен Абровски и на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, заместник-министърът на вътрешните работи Калоян Милтенов, заместник-министърът на околната среда и водите Костадин Гешев, както и експерти от Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Варна и Регионалната дирекция по горите – Варна.
От данните, които Абровски изнесе след извършена проверка стана ясно, че имотът е бил държавна собственост на Министерството на земеделието и храните до 2005 г. , когато е бил заменен срещу частен имот на друго място ( бел.ред. по всяка вероятност за трънки в гори тилилейски… ) и става частна собственост.
Любопитна подробност обаче, е че меракът на заменителите да се сдобият с огромния терен край морето би бил попарен, ако живеехме в нормална държава, тъй като той попада в обхвата на параграф 3, ал. 1 от Закона за горите, съгласно който за такива имоти
съществува забрана за промяна на предназначението.
Или казано по-просто, тук не би трябвало да може да се строи.
Министър Абровски информира още, че на 26 октомври 2023 г. е извършена проверка от страна на Регионална дирекция по горите – Варна по подаден сигнал, при която са установени незаконните действия. „Служителите са констатирали не само извършване на сеч, но и строителни дейности в имот, за който съществува законова забрана за промяна на предназначението“, подчерта той. Според него бил съставен констативен протокол за нарушението, а служителите на Регионална дирекция по горите – Варна са уведомили Община Варна, Областна дирекция на МВР – Варна, прокуратурата и ДНСК, но не са последвали необходимите действия.
Абровски определи
всичко случващото се тук като абсолютно беззаконие,
тъй като теренът по документи се води гора, а на практика бетонът я е превзел.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков също се хвана за главата. За да обясни ситуацията той направи своеобразна хронология на събитията, която общо взето гласи:
На 7 юни 2023 г. е издадено удостоверение за търпимост. В него е упоменато, че строежът е изпълнен през 2001 г. Посочената година не е случайна, защото това е единственият начин да бъде получен такъв документ. Той е с невярно съдържание. Документът е издаден от архитекта на район „Приморски“. За няколко имота, граничещи един с друг, са издадени удостоверения за търпимост. На база на тия документи с невярно съдържание е променен кадастърът. Но теренът се застроява чак през 2024 и 2025 г. По случая има образувана преписка в ДНСК, пратена е в община Варна, защото само в нейните правомощия е да санкционира строителство с удостоверения за търпимост с невярно съдържание. Общинската администрацията е имала възможност не само да ревизира удостоверенията, а и да започне процедура по събаряне. Не го е направила. През януари 2025 г., при вече интензивно строителство, за територията е допуснат подробен устройствен план със заповед на кмета. Според министър Шишков и това е незаконно.
Заместник министър Милтенов съобщи, че
МВР работи по казуса от 2023 г.,
когато е образувано първото досъдебно производство. Разследването е за извършено престъпление по служба от длъжностно лице, установени са и много по вид документни престъпления. Това производство към момента е спряно.
През 2025 г. е образувано второ досъдебно производство, което е за незаконна сеч. През настоящата година вече е налице и трето – за удостоверенията за търпимост.
И докато цялата държава се занимава със зулумите на инвеститора, от компанията подчертават, че в публичното пространство се разпространяват манипулативни твърдения и сензационни интерпретации, които не отразяват реалната фактическа обстановка.
И обещават да представят официални документи, издадени от компетентните институции и местната власт, както и подробна хронология на действията, свързани с реализацията на инвестиционните ѝ проекти.
Те категорично отричат да има „незаконно строителство“ или „незаконна сеч на вековна гора“, в района на „Баба Алино.
По всяка вероятност инвеститорът се надява отново да се „споразумее“ с отговорните фактори, както очевидно го е правил досега. В тази връзка няма как да пропуснем няколко меко казано озадачаващ факта.
Зад строителната корпорация КУБ (KYB Corporation),
стои украинският предприемач и инвеститор Олег Невзоров. Компанията е от град Одеса, Украйна, където се нарежда сред трите най-големи строителни дружества в региона, преди да пренасочи мащабни капитали и дейност към Българското Черноморие.
Според официалните данни на компанията ръководният ѝ екип се състои от: Олег Невзоров – основател и собственик, Михаил Партикевич – съосновател на „КУБ“ и изпълнителен директор на свързаната „Riviera Development Group“, Андрей Никоненок – изпълнителен директор на корпорацията.
Невзоров развива строителен и инвестиционен бизнес в Източна Европа от над две десетилетия, главно в района на Одеса. Той твърди, че след избухването на войната в Украйна е преместил дейността си в България. Според правените от него изявления в различни медии, той твърди, че холдингът му оперира и реализира проекти в Румъния, България, Украйна, Черна гора и Гърция.
Разследващият сайт BIRD.BG и медийни публикации
разкриват сериозни въпросителни около законността на капиталите и престоя му в България: ДАНС е разработвала Невзоров за пране на милиони в кеш, инвестирани в недвижими имоти във Варна.
Разследванията сочат, че фирмите на КУБ строят и продават имоти на украински граждани на цени два-три пъти под пазарните. Веднага след това някои от тези обекти се препродават на реална пазарна стойност на граждани на Израел.
Според експерти по финансова сигурност това е ясен индикатор за легализиране на капитали с неустановен произход. Сред купувачите са идентифицирани и висши кадри от украинското МВР. В докладите на българските служби фигурират данни за потенциални връзки на бизнесмена и негови съдружници с руското разузнаване.
Около престоя на Олег Невзоров в България се разигра
безпрецедентен юридически казус.
През юли 2025 г. и.ф. председател на ДАНС Деньо Денев подписва заповеди за налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) – 10-годишна забрана за влизане в страната на Олег Невзоров и неговия грузински съдружник Джони Читадзе с мотив, че са опасни за националната сигурност. Само две седмици по-късно същият ръководител на ДАНС мистериозно отменя собствената си заповед спрямо Невзоров. Въпреки това Агенцията за бежанците отнема временната му закрила в края на същия месец. Наблюдатели отбелязват, че 40-годишният Невзоров подлежи на военна мобилизация в Украйна, но вместо това пребивава у нас.
Официалната институционална причина за отмяната на забраната за влизане у нас на Олег Невзоров не е публично оповестена от ДАНС, тъй като мотивите в заповедите на агенцията за национална сигурност представляват класифицирана информация.
Въпреки това, според разследвания на журналисти, изказвания на политици и държавни институции, се очертават две основни неофициални версии за светкавичното преразглеждане на мярката.
Основната е
сътрудничество с прокуратурата като „таен свидетел“.
Смята се, че Невзоров е получил институционален „чадър“ в замяна на показания. Източници на разследващия портал BIRD.BG свързват отмяната на забраната с факта, че украинецът е станал ключов таен свидетел на прокуратурата по разследването срещу настоящия кмет на Варна Благомир Коцев.
Според политически коментатори и представители на партия „Продължаваме промяната“, премахването на 10-годишната забрана от страна на шефа на ДАНС е послужило като стимул или награда за съдействието му по политически чувствителното дело. Сам по себе си казусът породи остри съмнения за оказван външен натиск върху ръководството на ДАНС, за което публично алармира и президентът Румен Радев.
Хипотезата за специален защитен статут се засилва от факта, че грузинският съдружник на Невзоров – Джони Читадзе, който получи същата 10-годишна забрана по същото разследване за пране на пари и връзки с руските служби, не бе помилван от ДАНС. Неговата забрана остана в сила и той бе окончателно експулсиран от България, тъй като за разлика от Невзоров, не е станал свидетел по знакови дела.
Какво ли още ще научим по случая, не е много ясно. Скандалът досега обаче бетонира усещането, че продължаваме да живеем в държавата Абсурдистан.
