Прокуратурата, а не съдът ще се произнася вече по исканията за ускоряване на разследването, решиха последно депутатите с промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Това стана с предложени между двете четения поправки от депутата от ГЕРБ Николай Братованов, които явно са били съгласувани в управляващата коалиция.
Съгласно чл. 368 от НПК, ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от шест месеца в останалите случаи, обвиняемият, пострадалият и ощетеното юридическо лице могат да направят искане за ускоряване на разследването. При досегашния режим искане се правеше чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда, а той да се произнесе в закрито заседание в 15-дневен срок.
По предложението на Братованов произнасянето е възложено вече на административния ръководител на съответната прокуратура, който да се произнася в едномесечен срок. Парадоксалното е, че поправката беше вмъкната в предложения ат Министерски съвет и заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост пакет промени в НПК, насочени срещу нежеланието на прокуратурата да си върши работата. Целта на проекта е до болка позната – ефективност на наказателния процес, каквато срещу престъпността и корупцията във властта по правило няма.
Срещу промяната се изказа единствено Стою Стоев от ПП-ДБ, според когото залата не знае какво ще гласува, с изключение, може би, на няколко човека“. Да обърна внимание, че се променя цялостната концепция за това кой орган ще се произнася по исканията за ускоряване на досъдебното производство. Тук никъде не е обсъждана промяната по тях да се произнася прокуратурата. Не е предлагано на първо четене, между първо и второ четене, а сега като право-техническа редакция се прави съществено изменение – променя се органът, който се произнася по исканията за ускоряване на досъдебното производство. Това е абсолютно недопустимо“, заяви той.
Разширява се режимът за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора и се въвеждат ясни правила за отмяна от главния прокурор в изрично изброените случаи, а не само общото „в изключителни случаи“, както е сега. Уреждат се изрични основания за възобновяване на наказателни дела: установяване на неистински доказателства, престъпление от страна на прокурор или разследващ орган във връзка с участието в наказателното производство, неизвестни на прокурора обстоятелства или доказателства от съществено значение за делото, решение на ЕСПЧ за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство.
Като цяло проектът разширява съдебния контрол срещу прекратяване или спиране на разследвания, като правото да обжалват ще имат Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата. Те ще може да искат отмяна на прокурорското постановление за прекратяване или спиране на разследването, дори ако то не е започнало по техен сигнал.
Въвежда се право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение. Ускорителното средство се явява гаранция за пострадалия при бездействието да се повдигне обвинение или съзнателно игнориране на определена версия, като гаранциите са в следните насоки – разширяване на кръга на субектите, които могат да искат проверка от съда на срочността и качеството на производството, дори и в случаите, когато няма привлечен обвиняем; предвиждане на възможност съдът да може да дава задължителни указания относно прилагането на закона, което да направи ускорителното средство реално ефективно.
Въвежда се и възможност за разделяне на делото в съдебна фаза предвид от осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека по делата „Васил Христов срещу България„, където властите са установили само част от нападателите срещу жалбоподателя, и „С.З. срещу България„, където част от подсъдимите също са отсъствали от значителен брой заседания, което е довело до значителна продължителност на съдебната фаза на производството и прекратяване на наказателното производство срещу някои подсъдими поради изтекла абсолютна давност. Целта е отсъствието на подсъдим по делото да не е пречка то да продължи срещу останалите подсъдими, което ще гарантира ефективността на процеса и защита правата на пострадалите.
