Директорката на националния строителен контрол Лиляна Петрова посочи местната власт в Несебър като основен виновник за презастрояването върху коритото на река Козлука, в което се изля потопа. Друг виновник е областният управител, който по закон може да атакува решенията на общинския съвет.
„Одобряването на подробни устройствени планове е в правомощията на общините. Проблемът започва там. В случая ПУП за комплекса е одобрен през 2006 г. от Общински съвет Несебър. През 2007 г. книжата на хотела са одобрени от главния архитект на общината“, посочи пред NOVA инж. Лиляна Петрова. По думите ѝ подробните устройствени планове подлежат единствено на съдебен контрол. Решенията на общинските съвети пък се контролират от областните управители., общински съвет, Несебър. Законът за устройство на територията много ясно разграничава тези категории. Първите три – I, II и III, са от компетентността на ДНСК. IV, V и VI са изцяло в правомощие на общинските органи. В случая говорим за сграда четвърта категория. Одобряване на ПУП, издаване на разрешения за строеж, въвеждане в експлоатация – единствено от Общината„, коментира пред Нова телевизия Петрова.
Но и призна, че централната власт има съответните правомощия за събарянето на хотел „Негреско“, чието построяване върху речното корито е доказано незаконно.
„В случая имаме една сграда, която е с одобрени строителни книжа, издадено разрешение за строеж и въведена в експлоатация. Дирекцията ще предприеме съставяне на констативен акт за незаконно строителство за корекцията на река Козлука — т.е. бетоновото корито, насипните работи върху реката, които са извършени без издадени строителни книжа. След това ще сигнализираме прокуратурата за нарушенията при одобряване на проектите за ваканционната жилищна сграда, която стана публично известна като „Негреско“. Ако прокуратурата прецени, че има основания, тя трябва да протестира разрешението за строеж и въвеждането в експлоатация пред съответния съд. Когато книжата бъдат отменени, това означава, че те са били одобрени незаконосъобразно, и сградата трябва да бъде премахната. Добросъвестните собственици нямат вина. Най-голяма вина имат инвеститорите, които са построили сградата. Законът обаче е устроен така. Доброволното премахване се извършва от собствениците, а при нежелание — принудително от органа, който е издал заповедта. Засегнатите собственици могат да заведат дела срещу инвеститора“.
