Парламентарната правна комисия одобри ударно на първо четене нов състав в Наказателния кодекс, криминализиращ като престъпление от общ характер разпространението на информация за личния живот на другиго. Предвидената санкция за такова деяние е от 1 до 6 години лишаване от свобода плюс глоба от 2 хил. до 5 хил. лева. Вносители на свирепата добавка са депутати от ИТН, чийто проект беше не само внесен и приет светкавично, но това стана в почивката на пленарното заседание на Народното събрание.
Предложението е за създаване на нов чл. 148б в раздела „Обида и клевета“ с дъпалване на наименованието – „Обида и клевета. Престъпления против личния живот“. Новата разпоредба гласи: „Който чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до пет хиляди лева.„
Втора алинея дава легално понятие за „информация за личния живот“, според което тя е „данни за личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице“. А трета алинея въвежда квалифициран състав: „Когато от деянието по ал. 1 са настъпили тежки последици или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 6 години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.“
Ако бъде одобрен, така предложеният престъпен състав бил единственият в този раздел, по който такива деяния ще бъдат разследвани с привличане на обвиняеми от органите на досъдебното производство, а прокуратурата ще поддържа обвинението в съда. два като обидата и клеветата по тъжба на пострадалия, а от прокуратурата. Другите състави в раздела уреждат обидата и клеветата като дела от частен характер, които влизат в съда по тъжба на пострадалия.
При това с оглед високите размери на наказанието за такива деяния няма да може да се прилага института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, което вносителите признават че са направили умишлено. За капак се предвижда, че за доказването на разгласяване на информация от личния живот ще може да се използват специални разузнавателни средства.
За пробутването на скандалния законопроект очевидно е лобирано, тъй като шефът дирекцията „Съвет по законодателството“ в правосъдното министерство Любомир Талев гузно го подкрепи. Депутати от повечето парламентарни групи пък направиха същото, независимо че преди това реагираха с отрицателни становища, а от ПП-ДБ се ангажираха категорично със сезиране на Конституционния съд. Подобна разпоредба представлява брутално погазване на свободата на словото, отваряйки широко вратата за ответна отмъстителност чрез завеждане на т. нар. дела – шамари, но вече с поръчково участие на прокуратурата.
