Обясняваме още в началото какъв смисъл точно влагаме в понятието “мафия”. И то не с наши думи, а с професионалния речник на експертите в ООН към… 1975-1977 година. Става дума за работна дефиниция, поводът за чието съчиняване отдавна е забравен. Да, човек може да съжалява, че понякога един протекъл покрив може да съсипе завинаги част от документацията му, но… така е то – и в реалния живот, и в телевизионните предавания на живо: човек трябва да знае много, за да пише кратко или да обяснява с малко думи много “неща”.
Та, според работната дефиниция, съчинена за нуждите на ООН през втората половина на 70-те години на миналия век, “Мафия означава срастване на организираната престъпност с политическата класа с цел въздействие върху националното стопанство в полза на организираната престъпност”. Като под организирана престъпност изобщо не трябва да се разбират силовите групировки, известни като “борците”, “бившите барети” и “каратистите”, нито днешните мускулести “повелители” на наркопазара, на контрабандата, проституцията и незаконния хазарт.
Да, те винаги са играли (и продължават да играят, естествено) много важна роля в продължаващото вече 35 години компрометиране на демокрацията като неизбежен “наследник” на тоталитарната държава, но никога не са били първопричината за мафиотизирането на милата ни татковина. Фронтмени и изкупителни жертви – да, но схемаджии и конспиратори – никога.
Тези – последните, които обикновено наричаме задкулисие или кукловоди, предпочитат да стоят далеч от светлината на прожекторите. Или да се появяват само, ако се наложи да се легитимират като спасители на Отечеството.
Оттук нататък – караме по същество. Топлата връзка е закачката с телевизионния ефир.
Без да ни се обиждат, преди няколко дни колегите от “Нова телевизия” пропуснаха уникалния шанс да станат първопроходници в регулирането на една сфера на дейност, в която се “въртят” интереси за милиони и която нито една партия, минала през управлението от 1991 г. насам, не пожела да вкара в регулация.
Става дума за разследването на Вероника Димитрова, излъчено на 15 март сутринта. В сайта на “Нова” материалът е интерпретиран така:
„По следите”: Как човек може да стане длъжник за милиони, без да подозира?
Съмнения за подставени лица, изфабрикувани договори и фалшиви пълномощни
Виден Виденов е на 32-години и живее във видинското село Новоселци. Той е баща на четири деца и има завършен осми клас. Казва, че е социално слаб, но по документи е управител на десетки фирми.
„Те са били на някого, а после са прехвърлени на мое име срещу нищожна сума. Между 300 и 400 лева, според това къде се извършва сделката”, разказва Виденов. Той добавя, че така на негово име са записани около 50-60 компании.
Майката на мъжа – Олга Крумова, също е управител и собственик на десетки дружества. По документи синът ѝ е собственик и на фирма, регистрирана на адреса му в село Новоселци. Той обяснява, че няма информация за дейността на компанията, която била прехвърлена на негово име преди година – две, чрез нотариус.
По документи, на 14 септември 2023 г., Виден сключва договор със софийско дружество, според който социално слабият мъж е трябвало да построи хале за близо 9 млн. лева. В споразумението пише, че работата му е била възложена от съдружник във фирмата – Силвия Гагова. Тя твърди, че не познава мъжа от Новоселци и никога не е сключвала договор с него.
„Подписът ми е фалшифициран. Аз в тази фирма не съм лице, което може да дава каквито и да е правомощия на когото и да е”, твърди жената.
Според Виденов договорът е сключен в София. Дъщерята на Силвия Гагова – Сияна Гагова, твърди, че споразумението е изфабрикувано. Тя е юрист по образование и е подала сигнали до всички възможни институции…
…
Виденов така и не построил обещаното хале, защото по документи на 18 октомври 2023 г. Силвия Гагова, която твърди, че не го познава, но на хартия му е осигурила работата, го е уведомила, че иска предсрочно да прекрати договора си с него. Причината – невъзможност да изпълни поетите ангажименти. Отново по документи, мъжът от Новоселци започнал да съди дружеството за неустойка в размер на 20% от общата договорена цена. Завел иск в Софийския арбитражен съд.
„Неустойката е на стойност в размер на 1.8 млн, лева – за това, че не сме изпълнили задълженията си по договора”, добавя Силвия Гагова.
През тази година Софийски арбитражен съд при сдружение ”Международна асоциация за правосъдие и арбитраж” осъжда фирмата да заплати на Виденов сумата от 1 812 069 лева, както и да поеме разноските по арбитражното дело на стойност около 53 000 лева. В осъдителното решение се твърди, че е дадено на мъж от София на име Красимир Златанов, който по документи бил упълномощен от съдружничката в осъденото дружество Силвия Гагова. При разпита в полицията обаче Златанов обяснил, че не познава жената, не е упълномощаван от нея и не е получавал решение на арбитражен съд.
Цялото разследване гледайте във видеото...”
Да, наистина изгледайте видеото, но… поне пет пъти. Веднъж – за да влезете в темата, дваж – за да си изясните главните действащи лица и хронологията на събитията, а после – по веднъж, между четенето на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Закона за международния търговски арбитраж, Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Закона за държавния арбитраж, отменен през 1991 година.
Откакто на бял свят се появи първият брой на вестник “БАНКЕРЪ” – 12 април 1993 г., стотици пъти сме писали, че един от най-сенчестите бизнеси в България е законодателната дейност на хората, които – като гласоподаватели – изпращаме в Народното събрание и им поверяваме настоящето и бъдещето си.
За последно, това се случи миналото лято – на 28 юли, чрез публикацията ни “Още малко и… пак ще излъжем Брюксел за съдебната реформа”.
Точно така – пускаме линк, за да не се цитираме и рецитираме до премала. И продължаваме по същинската ни тема – защо трябва да гледаме или да четем журналистическите разследвания с по 6-7 закона и 3-4 кодекса под ръка… в най-добрия случай?
Отговорът е елементарен: защото форматът на днешните телевизии е такъв, че те не могат да си позволят лукса и да излъчват “дългометражни филми”, т.е. пълноценни разследвания от по 70-90 минути.
Същата работа е и в сайтовете – ако 100% от аудиторията ти те чете на голям екран, т.е. на компютър с монитор – става да напишеш нещо в обем от 8-10 машинописни страници. Но, след като 70% аудиторията ти те “усвоява” чрез мобилни телефони и таблети, кой ли ще е този ентусиаст, който ще хване тендовагенит от непрекъснато “жулене” на екрана с идеята да стигне до последната точка?
Нещо пак се отплеснахме… Връщаме се в коловоза.
От разследването на колежката Вероника става ясно, че голямата вина в случая е на Георги Спасов от Софийския арбитражен съд при Сдружение “Международна асоциация за правосъдие и арбитраж” (МАПА). Той не бил извършил никакви реални проверки на данните в исковата молба, не бил забелязал, че пълномощното на един от измамниците няма дата, и… просто ей така – от едната любов към хонорара си, решил несъществуващия спор в полза на измамниците.
Първи сблъсък с действащото законодателство: датата, на която е издадено едно пълномощно, изобщо не е задължителен реквизит. От нормативна гледна точка задължителни са други две “неща” – срокът на действие и дейностите, които упълномощеният има право да извършва.
Втори сблъсък: Георги Спасов от Софийския арбитражен съд при Сдружение “Международна асоциация за правосъдие и арбитраж” (МАПА) няма абсолютно никаква вина, че е решил делото в полза на измамниците. Не защото е изумителен играч и моделира законовите разпоредби по свой образ и подобие, а защото
правомощията и задълженията на частните арбитри
не са вписани в нито един от всички 12 000-13 000 законови и подзаконови нормативни актове. И то не от третия или първия мандат на Бойко Борисов, ами… от отмяната на Закона за държавния арбитраж през 1991 година.
Трети сблъсък – наподобява леко биполярно разстройство, но си е чиста управленска шизофрения в обострен вариант.
От 1991 г. до ден днешен дейността на частните арбитражи в България е организирана според разпоредбите на… Закона за международния търговски арбитраж. Той е обнародван в “Държавен вестник” на 5 август 1988 г. и досега е ремонтиран само… седем пъти. Уникален феномен (простете за тавтологията), който има само две обяснения. Или този нормативен акт е толкова съвършен, че макар и по призвание да регулира отношения между чуждестранни субекти, на практика върши работа и на общинско ниво в България. Или е
толкова удобен на кукловодите от задкулисието,
че никой не смее дори да си помисли за някаква по-радикална промяна.
За последно, този тип уют на българската мафия формално беше разбутан в началото на юли 2016 г., когато няколко опозиционно настроени медии гръмнаха с новината, че група депутати от различни парламентарни групи, начело с юридическия корифей на ГЕРБ Данаил Кирилов, са внесли законопроект за ремонт на ГПК, призван да вкара в правия път дейността на частните арбитражи.
Според мотивите на вносителите, през последната година били зачестили случаите на хора, осъдени от такива частни съдилища. Въпреки че
доста от тези “арбитри” даже и юридическо образование нямат,
решенията им водят до образуване на изпълнителни дела, налагане на запори, фалиране на фирми, кражби на имоти и бизнеси…
Големият порок на частните арбитражи – пак според вносителите на проектозакона – частните арбитри постановяват решенията си или въз основа на доказателствата, представени от едната страна, или без никакви доказателства.
По онова време в България е имало общо 45 частни арбитража, а създаването им е станало възможно заради… преоткриването (меко казано) на вехта клауза от споменатия вече Закон за международния търговски арбитраж.
Всъщност, става дума за една от първите копки на най-порочната законодателна практика с преходни и заключителни разпоредби от един закон да се подменят и променят разпоредби от съвършено различни закони и кодекси.
В случая става дума за разпоредбата на § 3, влязла в сила през 1993 г. и леко изменена през 2001 г.:
“Ал. 1: Този закон се прилага и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България с изключение на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 11, ал. 2 (освен когато страна по спора е предприятие с преобладаващо чуждестранно участие), чл. 26 и думите “съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор” от чл. 47, ал. 1, т. 2.
Ал. 2: По спорове, които не произтичат от търговски сделки, назначаващ орган по чл. 12 е Софийският градски съд”.
Всеки, който е прочел Закона за международния търговски арбитраж, вече е видял, че през 2016 г. промени не са отбелязани в “Държавен вестник”. Тоест – акцията на Данаил Кирилов и колегите му от другите парламентарни групи е претърпяла провал. В полза на монополистите (мобилни оператори, топлофикации, ВиК-оператори и т.н.) и организираната престъпност, естествено, защото само през един подобен арбитраж през 2015 г. били минали… над 100 000 дела!
Следва продължение, от което ще научим отговорите на два ключови въпроса, останали неизяснени от разследването на “Нова телевизия”. Първо – защо този тип организирана престъпна дейност не се разследва от ДАНС, ГДБОП и Националната следствена служба? И второ – защо Министерството на правосъдието мълчи като риба за един от най-големите и тежко хронични дефекти на Закона за съдебната власт?
