„В международен план арбитражът е предпочитан начин от бизнеса за уреждане на спорове. В отделни държави споровете от цели сектори на икономиката се възлагат за решаване от арбитражни съдилища. Арбитражът осигурява по-ефективно и своевременно възвръщане на средства в бизнеса, поради своята гъвкава процедура, бързо производство и по-малки разходи в сравнение с държавното производство.
Наред с тези предимства, арбитражът дава възможност за запазване на отношенията между бизнес партньорите предвид конфиденциалния характер на процедурата. Всички тези предимства са особено видими в периоди на икономическа криза и рецесия.“
Това заяви председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев при откриването на Деня на отворените врати на Арбитражния съд към представляваната от него институция.
Събитието се провежда за първи път, но ръководството на Съда се ангажира да е регулярна практика, за да се постигне по-висока степен на разпознаваемост на арбитража, като способ за решаване на търговски спорове. Участниците в събитието имаха възможност да разгледат залите на Арбитражния съд, да се срещнат с арбитри и медиатори и да им задават въпроси.
Арбитражният съд при Българската стопанска камара е независима правораздавателна институция, създадена през 1991 година, която решава имуществени спорове между стопански субекти.
„Като възможни извънсъдебни способи за решаване на спорове нашият Арбитражен съд предлага както арбитраж, така и медиация в рамките на предоставената ни от закона компетентност. Надявам се тези процедури да станат все по-често използвани у нас, така както е в цял свят“, сподели председателят на Арбитражния съд при БСК проф. Таня Йосифова.
Тя подчерта, че България е страна по Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, което позволява българските арбитражни решения да се признават в чужбина и обратното – чуждестранните решения се признават у нас.
Проф. Йосифова представи и някои конкретни казуси от практиката на Арбитражния съд, като подчерта, че извън неговите компетентности са споровете за вещни права или владение върху недвижим имот, за издръжка, трудови спорове, публичноправни спорове, както и спорове, по които едната страна е потребител.
„За да се ползват възможностите на арбитражното производство, е необходимо и двете спорещи страни да имат включена арбитражна клауза в договора помежду си. Възможно е такава клауза да бъде включена и постфактум – при възникване на спора. Арбитражното решение има същата сила както съдебното решение и подлежи на съдебен контрол от Върховния касационен съд“, обясни проф. Йосифова. Тя с гордост изтъкна, че в своята над 20-годишна история Арбитражният съд при Българската стопанска камара няма нито едно отхвърлено решение от Върховния касационен съд.
Албена Пенова, медиатор към Арбитражния съд, представи пред участниците в събитието медиацията, като извънсъдебен начин за решаване на спорове, като постави специален акцент върху онлайн платформите за медиация.
„В съвремието, особено след началото на 2020 година , на дневен ред по света не е въпросът популярно ли е алтернативното решаване на спорове, а как да се създадат и усъвършенстват платформите за онлайн решаване на спорове. Първият пилотен проект за онлайн медиация е създаден в САЩ през 1999 година от Ebay. Онлайн платформи вече има в целия свят“, уточни Албена Пенова.
Тя разказа за проведения през месец май в Дъблин 21-ви международен форум за онлайн решаване на спорове, с участието на юристи, медиатори, адвокати, арбитри, експерти в областта на технологиите, където сред водещите теми е било мястото на блокчейн технологиите и изкуствения интелект в сферата на медиацията и арбитража.
„С нашата дейност в АС към БСК можем да отговорим на изискванията, които новите условия на живот и развитие на бизнеса налагат в сферата на алтернативното решаване на спорове, като създадем и собствени добри практики, наред с утвърдените такива по цял свят“, категорична бе Албена Пенова.
Доц. д-р Маргарита Златарева, арбитър към АС при БСК, представи приликите и разликите между арбитража и държавния съдебен процес. Тя подчерта, че арбитражът не е проява на държавна власт, а по своя воля страните се подчиняват на правораздавателните правомощия на арбитражния състав, подписвайки арбитражно споразумение или клауза в договора помежду си.
Друга съществена разлика е, че съдебната власт се упражнява съобразно териториалните и лични предели на подведомствеността на съда, докато арбитражът е транснационален – на него могат да се възложат за решаване спорове без връзка на страната с държавата, в която е седалището му.
Борислава Кирилова
