Едва ли има политик, който ще оспори, че децата са бъдещето ни. Но статистиката отчита стряскащи данни – децата в България представляват една пета от населението. Всяко трето дете у нас живее в риск от социално изключване. По-конкретно 440 000 деца у нас или 36.5% от подрастващите живеят в неблагоприятни социално-икономически обстоятелства, които са извън контрола на родителите.
Това не означава само материални лишения, но и невъзможност децата да получат достъп до услуги – като здравно обслужване от личен лекар, поне едно пълноценно хранене на ден.
Ако си мислите, че няма такива случаи – грешите.
„Виждал съм да захранват новородено с кренвирш. Деца отпадат от училище, защото родителите им нямат възможност да им купят обувки“.
Това бяха наблюдения, споделени от заместник-министъра на труда и социалната политика Иван Кръстев по време на представянето на кампанията „Детството ни е важно“, в Soho Space на 6-и юни.
Кампанията е свързана с инициатива, обявена още през 2019 г. от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, наречена Европейска гаранция за детето. Инициативата има за цел чрез заделяне на пет процента от Европейския социален фонд, който в периода 2021 – 2027 г. е 99.3 млрд. евро, да се осигури на децата достъп до образование, детски грижи, приемливи жилищни условия, подходящ хранителен режим.
Ще кажете, че част от тези цели така или иначе са записани в българската Конституция и ще сте абсолютно прави, но реалността е по-различна от очакваното.
И за да отидат средствата от Европейския социален фонд по предназначение, държавата ни ще изготви национален план за действие, за който ще отговаря национален координатор – заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев.
Морално ще подкрепят каузата и официалните посланици на кампанията – актрисата Мария Силвестър, която води телевизионно предаване, в което помага на деца и техните семейства, живеещи в крайно бедни условия; психологът Младен Владимиров, който също работи с деца в риск, социологът Димигър Ганев, социалният антрополог Ивайло Нойзи Цветков, икономистът Георги Ангелов и водещият срещата – актрисата Лазара Златарева, по-известна като кака Лара.
Ето какви по-конкретни послания отправиха те:
„Клише е, че българите са най-нещастните хора в света. От няколко години се прави и в България международното изследване за индекса на щастие и се вижда, че по един от показателите – получаване на подкрепа от общността – приятели, роднини – ние сме на едно от първите места. Това че според други проучвания 62% от българите смятат, че бедността е част от културата на малцинствата, говори, че ние стигматизираме ромите. Това означава, че ние не вярваме, че те могат да престанат да бъдат бедни, а това не е вярно – има редица изследвания, които показват как ромите могат се развият и да станат и много богати.
Дискриминацията към малцинствените групи идва обикновено от млади, образовани хора с високи доходи, които нямат пряк контакт с малцинствените общности и градят представите си от медиите. Онези хора, които живеят в пряк досег с малцинствените общности, признават по време на проучвания, че положението не е толкова трагично“ – коментира социологът Димитър Ганев.
„Финалът на всяко едно от предаванията, в които показваме семействата, живеещи под социалния минимум, е един и същ. Ние им помагаме, като им показваме как да се справят, как да излязат от ситуацията.
Показваме, че нещата могат да се променят – че имат избор, че винаги има възможност за промяна. Ефектът от предаването ни е заразен и страшно много зрители ни се обаждат и започват да помагат“ – разказа телевизионната водеща Мария Силвестър.
„В България е много трудно да отгледаш дете, ако изтеглиш късата клечка – ако се окаже, че не приемат детето ти в държавна детска градина и трябва да го запишеш в частна. Тогава няма да е както, пише в статистиката у нас – разходите за едно дете да са три пъти по-малки, отколкото за един възрастен. Ще е трудно и ако нямаш достъп до лекар и нямаш средства да му купиш обувки.
Изчисления показват, че ако държавата инвестира 1 долар в ранното обучение и медицински грижи на детето, възвръщаемостта ще е 16 долара – истинска златна мина! Но това у нас сякаш не се разбира.От друга страна, ако нашето поколение не се погрижи за следващото, как може да се очаква, че когато ние се пенсионираме, те ще се съгласят да ни дадат високи пенсии?
И макар че не е чак толкова трудно държавата да си постави за приоритет да построи сто детски градини, това не се случва, защото децата не гласуват. Заради това пенсионерите са на първо място“ – обясни икономистът Георги Ангелов.
В същото време според заместник-министъра Иван Кръстев днес в страната ни има 140 хил. безработни, от които 90% са хора, жертва на детската бедност и на маргинализацията. Те нямат изградени трудови навици, а от това губи цялото общество.
„Ако те работеха поне на минимална заплата, половин милиард от техните данъци и осигуровки щяха да отиват за по-добра градска среда, за по-добро здравеопазване. Затова 70% от средствата, които ще получим от Европейския социален фонд ще отидат в Министерството на образованието, за да се инвестира в предучилищното обазование, в ранното детско развитие и в политики за семейството“ – обясни Кръстев.
„У нас има изключително богати роми, но те не инвестират в образование, а в сватби. И когато не могат да си позволят имоти, отиват в така наречения колективен тъмен сектор, в който са на ръба на закона, но правят нещо, което могат“ – коментира психологът Младен Владимиров.
„Днес социално изключени има не само сред ромската общност – в по-големите градове у нас вече се наблюдава така наречената бяла гетоизация. И за нея са в сила проблемите и с достъпа до здравеопазване, и с лошия хранителен режим. Стига се и до феномена – детска престъпност. Много надежди се възлагат, че благодарение на националния план, ще се създадат специализирани съдилища за детска престъпност. Целта им ще е да помогнат за реинтеграцията на децата – за връщането им в правия път“ – коментира социалният антрополог Ивайло Нойзи Цветков.
„Ние от години говорим, че България трябва да получи ресурси за бедните деца, но те да не се харчат за глупости, а за реформи в сектора „Закрила на детето“ – трябва да има и детско правосъдие, и детска болница“ – присъедини се към мнението на Ивайло Нойзи Цветков изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов. В същото време той алармира, че в момента все още нямаме вицепремиер, който да отговаря за политиките за децата, че преди три години сме се отказали да приемем Стратегия за детето, с която политиките за бъдещето ни биха били във фокуса на всяко управление.
Сега Националната мрежа за децата е включена в изготвянето на националния план. Нейни представители са в 28 работни групи в различни министерства и те ще продължат да се борят парите за децата да се харчат по смислен начин. Иван Кръстев потвърди, че работата по Стратегията за детето е възобновена и че те си сътрудничат с УНИЦЕФ по пилотния проект „Европейска гаранция за детето“.
Иван Кръстев отчете и какво е свършено до момента от социалното министерство: Детските са повишени с 25%, което, макар и да звучи добре, са само 10 лева. В същото време обект на подпомагане вече не са, както досега, – 500 хил., а 600 хил. семейства.
Предвижда се с европейското финансиране в курса на основно образование – от 1-ви до 4-и клас, родителите да получават помощ за покриване на разходите на децата си като закупуване на нови обувки.
По примера на скандинавските страни, където в Дания и Холандия при раждането на детето се дава кашон с най-необходимите за него неща, сега и у нас около 10 000 деца ще получат подобна помощ – веднъж при раждането им, а втори път – до навършване на третата им година. В този пакет от мерки се включва и достъп до личен лекар, който да съветва майката, за да не се случват куриози като захранване на бебе с кренвирш.
Ще се подкрепят и местни нпо организации, които работят на терен с общностите в риск. По-конкретно става дума за образователните и здравните медиатори.
„Знаете ли медиаторът колко училища е спасил? Той е водил за ръчичка деца на училище – деца, чиито родители изобщо не смятат за ценност образованието. Налагало му се е да ги събира дори от кръчмите! Но благодарение на него немалко училища все още съществуват“ – подчерта Иван Кръстев, като не скри възхищението си от социалните работници по места.
Така той извика в съзнанието на присъстващите една сцена, към която, казват, покойният професор Чирков имал особено отношение. Той съветвал пациентите си със сърдечно-съдови заболявания да си представят как вървят през една поляна, хванали малко дете за ръка. Това мигновено ги успокоявало и лекувало сърцето им.
И ако перифразираме Чирков, ще видим, че когато стане на живо и много масово, ще бъде лечебно и за бъдещето на страната ни.
