„Българското общество, хората мислеха, че антикорупционните закони най-после ще позволят отнемането на имуществото на незаконно забогателите престъпници и ще предотвратят ползването на натрупаните от тях облаги. Те обаче не знаят, че законът беше променян много пъти и в момента изисква от съдиите да го прилагат формално и автоматично, без възможност да установяват дали действително имуществото е резултат от някакво незаконно поведение или не, и да преценяват доколко исканото отнемане на имущество е пропорционално на това евентуално незаконно поведение.“
Този коментар направи пред БНР Здравка Калайджиева, съдия в Европейския съд по правата на човека (2008 – 2015). Тя анализира предстоящите промени, свързани с Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество в контекста на сегашната съдебна практика.
Стига се до абсурдни ситуации, в които се отнема сериозно имущество заради намерена шепа патрони у съседа на ловеца, уточни Калайджиева. „Стига се до запориране на имущество като пенсия, което безспорно е законно. Законът обявява за незаконно имущество, за което не е установен законен източник", изтъкна още Здравка Калайджиева. „Не можем абстрактно да наричаме имуществото незаконно, затова защото не можем да го свържем със законни доходи.“
На национално ниво висят възбрани и запори, които блокират имущество на много висока стойност, подчерта Калайджиева. „Това в немалка степен блокира обществения оборот, стопанския оборот и пречи на нормалното функциониране както на дружествата, така и на личния живот на засегнатите хора.“
Категорично трябва да се помисли за съдебен контрол при налагането на обезпечителни мерки, смята юристът. „Защото тяхната продължителност и размер са в състояние да доведат засегнатите лица и дружества до принудителни фалити, както и да се превърнат в институционално рейдърство – принудително прехвърляне на търговски дружества под натиска на висящото производство и блокираното имущество“.
