Най-големите пътностроителни фирми отново протестират. В сряда работещи в пътни компании блокираха кръстовища в цялата страна. Причината е, че държавата им дължи над 800 млн. лв. по договори за текущи ремонти, аварии и зимно поддържане. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) не отрича, че дължи пари. Но казва, че няма откъде да ги вземе, сочи Свободна Европа.
Проблемът е стар, защото порочната практика на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) – да възлага дейности, за които няма предвиден бюджет, а след това да плаща скъпо и прескъпо за допълнителни уж дейности, съществува от години. И, за да изглежда всичко като истинско и в рамките на благоприличието,
окончателните разплащания стават в края на всяка година
– с решения на Министерски съвет, благославящи извънредните и спешни (уж) разходи.
Къде е заровен ключът от бараката, както се казва по друг повод? Ако човек е бдителен и редовно следи какво се случва в този бизнес, тайни няма: обявява се поръчка за поддържане на пътища със срок на изпълнение 3, 4 или 5 години, подписва се договор за определена сума пари, калкулират се 60-70 допълни и извънредни дейности и в края на година правителството подписва "извънредния" чек. Без никакви възражения, колкото и да са завишени сметките.
Един от най-фрапиращите примери в тази посока е договорът за текущо и зимно поддържане на пътищата с Областно пътно управление – Пазарджик. Договорът с "Европейски пътища" изтича в края на 2024 г. и е на стойност 18.7 млн. лева. Според документите, изтекли в публичното пространство обаче до края на юли 2021 г.
фирмата вече са й платени над 161.5 млн. лв.
за… допълнителни дейности. Или казано по друг начин, три години преди изтичането на контракта, клиентът (т.е. държавата) е платил 9 (девет!) пъти над договореното!
Но това не е всичко. Фирмата има да получава още близо 60 млн. лв., които също са за извършени дейности, но не са изплатени. Така “Европейски пътища”, която е спечелила обществена поръчка за 18.7 млн. лв., вече е изпълнила дейности, с които прогнозната стойност на договора е надвишена с над 200 млн. лв.
В същото време Законът на обществените поръчки (ЗОП) позволява допълнително възлагане на дейности, но за не повече от 50 на сто от стойността на договора.
И това не е единичен случай. При четири от шест идентични договора за ограничителни системи по пътищата за по 8 млн. лв. също са платени в пъти повече пари.
Най-много над договореното в обществената поръчка е получил консорциумът ДЗЗД “Пътна безопасност-Югозапад”. Към края на юли на дружеството са платени близо 60 млн. лв., което е седем пъти над сумата в основния договор. Отделно има и други 9 млн. лв., които все още не са разплатени. По подобна схема са превеждани пари и на държавната фирма “Автомагистрали”. Един от договорите на дружеството с АПИ е за 42 млн. лева. Към края на юли,
по този договор на “Автомагистрали” са платени 130.4 млн. лв.,
т.е. три пъти повече! На всичкото отгоре са издадени и фактури за други 18.7 млн. лв., които – за наш късмет – все още не са осребрени.
“Предвиденият бюджет за тези дейности е много малък. Не знам защо са залагани суми, за които е ясно, че са недостатъчни. Или става въпрос за лошо планиране, или за нещо друго. Примерно – за предварително заложени машинации, за да може и след това да се хвърлят пари от джипа и да се внушава, че само един човек в държавата може да решава всички проблеми”, каза за "Свободна Европа" Десислава Христова – председател на Съвета на директорите на “Автомагистрали” ЕАД.
"Бюджетът на АПИ е крайно недостатъчен, но ако дейностите и разходите на Пътната агенция се планират добре, това ще снижи възможностите за политическо влияние", категоричен е председателят на браншова камара "Пътища" Стефан Чайков.
Справката, с която Свободна Европа разполага, показва, че по 53 договора за поддръжка на пътищата на стойност 1.026 млрд. лв. към края на юли са платени 1.279 млрд. лева. Тоест –
платено е с 200 млн. лв. над договореното.
"Общото надвишаване на прогнозната стойност в сравнение с първоначално договореното е над 1.1 млрд. лева. Такъв е механизмът на договорите. Така работим в последните 20 години, за да се поддържа бюджетът в някакви нормални рамки", каза още Чайков.
В сряда (29 септември) служебният заместник-министър на правосъдието Иван Дерменджиев каза, че ще бъде предложен вариант за решение на проблема с пътноподдържащите фирми, като се раздели предмета на договора на две части. Едната ще обхваща неотложните дейности, като зимното поддържане и запазването на живота и здравето на хората по пътищата.
Предложението е тези договори да продължат да се изпълняват до края на май следващата година. Другата част от договорите, където са предвидени планови ремонти, трябва да бъдат прекратени, а отношенията – уредени чрез нови споразумения.
Според Демерджиев, договорите са изчерпали отдавна предмета си, защото са били ограничени с конкретни стойности. Представителите на браншовата организация обаче не са съгласни с това предложение.
"Основното ни искане е да се признаят договорите ни за действащи. Не сме наивници, знаем, че няма възможност изцяло да си получим парите до Нова година, но искаме да се осигури разумна сума, която да обезпечи съществуването на българските пътностроителни фирми", обобщи Стефан Чайков.
