Ilian Vassilev във Фейсбук
Внимание – Европейската комисия отново предлага политики без сметка. България трябва да бъде решително против. На 14 юли Брюксел предложи на държавите членки да забраняват от 2035 г. продажбите на нови бензинови или дизелови превозни средства в полза на 100% електрически или водородни превозни средства. Това е в контекста на плана за въглеродна неутралност до 2050 година.
За да стане това трябва да се изпълнят няколко неща.
Първо – хората да имат възможността да си купят ЕА, които и тогава ще останат много по-скъпи. Защото, за да се задоволи търсенето в света, трябва да не само всички автомобилостроители да започнат да произвеждат електроавтомобили, но и мощностите да се увеличат значително. Но пък това зависи от капацитети за производство на батерии и мощен ръст в производството на металите, които са необходими за това – от редките до медта и алуминия. В момента производителите в целия свят изпитват трудности в производството на чипове (и батерии – бел. ред.) и няма надежда това скоро да се преодолее.
Второ – зелените "идеалисти" настояват (включително българския "Капитал", който се очертава като трибуна на зелените сделкари) да зарежем проучването и добива на метали, защото това било много енергийно интензивно и ВЕИ-тата нямало да успеят да задоволят търсенето. Те настояват и за отрицателни икономически растеж за да напаснем света и икономиката към ограничените възможности за зелената ниско и безвъглеродна икономика.
Трето – отрицателният ръст на икономика може да произведе повече доходи, с които да си позволим тези ЕА, само ако междувременно населението на планетата рязко намалее – я от пандемия, я от системно ограничаване на раждаемостта. Тук спирам, защото интерпретацията е зловеща.
И накрая – зелените сделкари нямат никаква идея как дотогава ще се отопляваме и генерираме енергията, която ще ни трябва, за да задоволим повишеното търсене на енергия и фосилни горива, за които се досещаме като стане тъмно и студено.
Питам кои ги е избирал тези от ЕК, та да имат право да определят живота ни?Сроковете за прехода трябва да бъде индивидуални за всяка държава членка – според БВП и възможностите й.
