ДО
Г-жа София Хелена ин ’т Велт,
Член на Европейския парламент
Политическа група “Обнови Европа” към
Европейския парламент
Председател на Мониторинговата група към
Комисията по граждански свободи, правосъдие
и вътрешни работи в Европейския парламент
КОПИЕ ДО
Представителството на ЕК в България
20 септември 2021 година
Уважаема г-жо ин ’т Велт,
Обръщам се към Вас в качеството Ви на Председател на Мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, както и на ръководител на делегацията на Европейския парламент, която ще проучи на място ситуацията с върховенството на закона в Република България.
Пиша Ви, за да Ви запозная със собствения си случай, който е безпрецедентен в историята на страната ни след демократизацията през 1989 г. и е показателен за основната цел на Вашето пътуване у нас на 23 и 24 септември 2021 г. – липсата на върховенство на правото в Република България.
В края на януари 2020 г. аз и дружествата, в които бях акционер или съдружник, станахме обект на координирана атака от страна на всички сили на репресивния апарат на българската държава – прокуратура, полиция, Държавна агенция “Национална сигурност”. Жилищата ми в България, както и офисите на дружества, в чието управление не участвам (единствено съм акционер или съдружник), бяха претърсени и огромен брой документи и предмети бяха иззети. За броени дни всички мои лични и на семейството ми банкови сметки, както и на търговските дружества, в които съм акционер или съдружник, бяха запорирани. Възбранени бяха всички мои и на дружествата ми недвижими имоти. Абсолютно безпрецедентно, това се случи без задължителните предпоставки според българското право – актове на компетентен съд. Докато аз бях в чужбина, ми бяха повдигнати 11 обвинения. Това стана задочно и в присъствие на служебен адвокат, без да съм потърсен и уведомен и отново в нарушение на всички действащи закони в страната, без да ми се даде възможност да упълномощя свой адвокат-защитник.
Главното обвинение, на което прокуратурата на Република България основава действията си бе, че хазартните оператори, в които съм акционер, но нямам функции по управление и представителство, дължат на фиска BGN 700 милиона (седемстотин милиона лева) от невнесени държавни такси за последните 5 години, ведно с лихвите. Това заключение се основава на доклад на държавен орган, който в същото време признава, че законът не е еднозначен и има хипотеза, в които тези суми може и да са дължими, но има и такава, в която може и да не са. Дълго време прокуратурата твърдеше, напълно некомпетентно впрочем, че дружествата ми дължат невнесени данъци, въпреки че от 1 януари 2014 г. режимът на данъчно облагане на хазартните оператори бе отменен и бе заменен с въвеждане на задължение за заплащане на държавна такса от организаторите на хазартни игри.
Съгласно българското право понятията „данък“ и „такса“ имат различна правна природа. В редица свои решения Конституционният съд многократно е разяснявал разликата между двете понятия. Данъчните плащания и плащанията за такси почиват на различно правно основание и пораждат различни правни последици. Те имат различен характер и предназначение. Основните различия между тях се проявяват, както при финансовите източници за набирането им, така и в управлението и разходването на тези средства. Данъкът е държавно вземане, което се дължи безвъзмездно. Таксата се дължи срещу определена престация от определен държавен орган. Неплатените държавни такси биха могли да бъдат потърсени не за 5 години назад, както е при неплатените данъци, а само за 2 месеца назад във времето. Да не говорим, че за уличаване в неплащане на държавни такси (дори и да предположим, че аз съм виновен за това, въпреки че не мога да бъда дори теоретично, тъй като не съм управител или изпълнителен директор, а само акционер в хазартните оператор) не бих могъл да бъда задържан под стража, тъй като престъплението не е достатъчно тежко и за него не е възможно да има такава мярка за неотклонение. Репресивните мерки спрямо мен бяха наложени без спазване на стъпките от закона, предвидени да установят има ли действително нарушения и ако има какви са те и в какви размери. Държавата на практика конфискува цялото ми имущество без съдебен акт на нито едно ниво.
Задържана в ареста бе и моята съпруга – Елена Динева. Тя бе с мярка за неотклонение “постоянно задържане под стража” по показанията на един-единствен свидетел, който твърди, че е участвала в твърдяна от прокуратурата организирана престъпна група, въпреки пълната липса на каквито и да било други доказателства за това, както и показанията на редица други свидетели за нейната непричастност към каквато и да било престъпна дейност. Освободена бе след 8 (осем) месеца престой в затвора поради достигане на максималния срок, в който може да бъде държана в ареста като мярка за неотклонение, без да ѝ бъде повдигнато обвинение за каквото и да било престъпление. Синът ми – Антон Божков – бе задържан по същите обвинения, отново без никакви доказателства и му бе определена мярка за неотклонение “парична гаранция”, чийто размер от 1 млн. лева бе безпрецедентен за България. Множество мои съдружници и сътрудници също бяха задържани и държани в ареста по различни обвинения, без каквито и да било доказателства. Дори секретарката ми бе държана с месеци в ареста. Прокуратурата стигна дотам да задържа и лица, единствено по слухове, че са “близки” с мен. До днес, задочно, са ми повдигнати 19 различни обвинения, които са от укриване на данъци, през участие в организирана престъпна група за извършване на корупционни престъпления, та до участие и финансиране на опит за държавен преврат. До ден-днешен, почти 2 години след атаката срещу мен няма нито едно обвинение от страна на прокуратурата, което да е влязло в съдебна фаза. Не само това. Няма нито едно обвинение, по което аз дори да съм бил разпитан.
Още в края на януари 2020 г. срещу мен бе издадена Европейска заповед за арест (“ЕЗА”). На основание на тази ЕЗА започна и екстрационно производство от страна на Република България срещу мен в Обединените арабски емирства (“ОАЕ”).
След продължил 15 месеца съдебен процес, съдът в ОАЕ установи с влязла в сила присъда, че формалните и материални изисквания в искането за екстрадиция от страна на Република България не са изпълнени от българските власти. Съдът също така установи, че не са предоставени особено съществени документи в процеса от българската страна на органите на ОАЕ, като например оригиналната българска ЕЗА, издадена на 29 януари 2020 г. Федералният апелативен съд в Абу Даби заключи също така, че ЕЗА, която е в основата на издадената червена бюлетина на Интерпол, нарушава Закона за екстрадицията на ОАЕ от 2006 г., Европейското Рамково решение 2002 г. и е издадена в противоречие със съдебната практика на Съда на ЕС. Съдът в ОАЕ издаде решение, вече влязло в сила, в което се подчертава, че искането за екстрадиция трябва да включва предполагаемите престъпления, процедурите, предприети от подалите искането за екстрадиция български органи, както и съответните законови състави, обявяващи за наказуеми деянията, за които се твърди, че са извършени, наказанието и всякакви изтекли давностни срокове. Всички тези обстоятелства е следвало да са подкрепени с подходящи доказателства. Съдът стигна до заключението, че липсата дори на едно от горепосочените изисквания прави негодно искането за екстрадиция и то следва да се отхвърли. А всъщност по делото бе установено, че нито едно от съществените изисквания на екстрадиционното производство в ОАЕ не е изпълнено от българските власти.
Междувременно, Съдът на ЕС се произнесе с решение по дело № С-648/20 (спешно производство), образувано по преюдициално запитване на английски съд. Съдът на ЕС постанови, че издаваните от българската прокуратура ЕЗА в хода на досъдебното производство за целите на наказателното преследване на лица не съответстват на Правото на ЕС и по-специално на Член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение № 584 от 2002 г. на Съвета относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение № 299 от 2009 г. на Съвета, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С това свое съдебно решение Съдът на ЕС установи окончателно, че издаваните от българската прокуратура ЕЗА за наказателно преследване не се ползват с т.нар. „двустепенна съдебна закрила“ – минималният стандарт на защита, гарантиран в Правото на ЕС и в практиката на Съда на ЕС, защото не са издадени от съд.
През юни 2020 г. подадох сигнал не само до българската прокуратура, но и до всички международни правораздавателни институции, включително и до Европейския съюз, за това, че бях изнудван от тогавашните министър-председател Бойко Борисов, министър на финансите, Владислав Горанов и от народен представител и председател на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание от управляваща партия ГЕРБ – Менда Стоянова. Бях принуден от тях да плащам 20% от печалбите от лотарийния бизнес на дружествата, в които бях акционер, под заплахата, че или ще приема да плащам този рекет, или управляващата партия ще приеме внесените от депутат от опозицията промени в Закона за хазарта, които биха унищожили лотарийния ми бизнес. Представих публично доказателствата – банкови извлечения на огромни суми пари, теглени кеш от личната ми банкова сметка. За 3 години – от 2018 до 2020 г. – представих банкови документи, че съм изтеглил над 67 милиона лева в брой, за да ги дам на управляващата партия (лично на управляващите). Представих цялата хронология на изнудването, включително как съм бил заплашен, че трябва или да прехвърля 50% от бизнеса си на управляващите, или да ми бъде отнето всичко. Представих публично, както и на медиите свои текстови съобщения с министъра на финансите Владислав Горанов, от които става ясно, че именно той ме е рекетирал по въпроси, свързани с бизнеса ми, поради което го призовах публично да подаде оставка. Изнесох и доказателства, че бях заставен от министъра на финансите, Владислав Горанов и премиера, Бойко Борисов, за да функционира бизнесът ми, да сключа непазарен договор за реклама на стойност от 240 милиона лева за период от 10 години с телевизионния оператор с национален обхват, “Нова телевизия” в България, която по това време беше собственост на близкия до Владислав Горанов и Бойко Борисов бизнесмен, Кирил Домусчиев.
През 2019 г. бях принуден от министър-председателя, Бойко Борисов, да придобия контролния акционерен пакет на най-популярния български футболен клуб – “Левски”. За около година и половина вложих в дейността му около 30 милиона лева, за да го спася от несъстоятелност. След атаката срещу мен и дружествата, в които съм акционер и които бяха единствени спонсори на клуба, бях поставен в невъзможност да го издържам. Поради това организирах прехвърлянето на акциите на ФК “Левски” на името на министър-председателя, за да мога да предоставя доказателства, че в последните 10 години Бойко Борисов се разпорежда задкулисно със собствеността на най-популярния български футболен клуб, заставяйки определени бизнеси да го издържат.
Подадох сигнал до главния прокурор, в който е описан този най-фрапантен случай в най-новата история на България на рекет от страна на властимащите в държавата на най-високо ниво. Вместо да провери представените доказателства, главният прокурор отговори през медиите, че той няма да разследва “сигнал на обвиняем, който дължи 700 млн. лв. на държавната хазна”. Нарече ме в телевизионно интервю по обществената телевизия (БНТ) “най-опасният престъпник в България”, без да представи каквито и да било доказателства за това. Всъщност, от самото начало на атаката срещу мен, прокуратувата и управляващите водят мащабна и целенасочена кампания в обществото, за да ме представят като виновно лице в извършване на престъпления, което е грубо нарушение на гарантираната от Правото на ЕС презумпция за невинност. Манипулациите срещу мен включваха дори обявяване на избирателно поднесени и редактирани данни, придобити със специални разузнавателни средства (подслушване на моя телефон и телефони на опозиционно настроени журналисти, например). Използвам случая, за да припомня, че по нито едно от обвиненията срещу мен, няма произнасяне на компетентен български съд и не е установено, че в лично качество или чрез дружествата, в които съм акционер, се дължат каквито и да било суми на държавната хазна по надлежния за това ред. За всичките 65 години, откакто живея и работя в България, никога не съм бил осъждан или дори съден дори за най-дребно престъпление. Напротив, аз съм един от най-големите данъкоплатци в България, в лично качество или чрез дружествата, в които съм акционер. За последните 30 години аз и дружествата ми сме внесли милиарди лева данъци и държавни такси в хазната.
Успоредно с действията на прокуратурата, Народното събрание на Република България прие закон за въвеждане на държавен монопол върху някои хазартни игри – лотарийните. Законопроектът бе предложен от една от партиите в управляващата коалиция и бе подкрепен от основната партия в тази коалиция – ГЕРБ – на министър-председателя, Бойко Борисов. Освен въвеждането на държавен монопол върху лотариите, законът съдържа и норми с обратно действие, които предвиждат частните лотарийни оператори, притежаващи лиценз за организиране на игри към момента на приемането на закона, да върнат тези лицензи, въпреки че лицензите им са издадени за 10 години, от които към началото на 2020 година остават 7. Лицензополучателят е направил инвестиции, които му гарантират правото да осъществява лотарийни игри за 10 години. Законът отнема на частните дружества това право и ги задължава да върнат лицензията си в срок от един месеца след приемането на закона. Всъщност това не е нито повече, нито по-малко експроприация на частна собственост. Бойко Борисов открито заяви, че “отнехме бизнеса на Васил Божков в полза на държавата” в национален ефир на обществената телевизия – БНТ.
Тези разпоредби са в грубо противоречие с Конституцията на Република България. Законът бе атакуван пред Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет (“ВАдС”), но конституционното дело бе прекратено, тъй като ВАдС нямал правен интерес да подава такава конституционна жалба. Освен в противоречие с Конституцията, законът за изменение и допълнение на Закона за хазарта (“ЗИДЗХ”) противоречи и на Правото на ЕС на следните основания:
– Понеже се отнася за лотариите в търговската мрежа и за тези онлайн, то ЗИДЗХ засяга предлагането на услуги на информационното общество. А промяната в условията на подобни услуги задължително се нотифицира пред Европейската комисия (ЕК). Това е задължение на всяка държава-членка, установено с Директива (ЕС) 2015/1535. Такова нотификация не е извършена и това прави ЗИДЗХ неприложим и неизпълним спрямо физическите лица;
– ЗИДЗХ представлява необосновано ограничение спрямо свободата за предлагане на услуги. Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС (СЕС) държавите-членки не могат да обосновават въвеждане на такива ограничения с мотиви от икономическо естество. Именно това прави Народното събрание, тъй като въвеждането на държавен монопол върху лотарийните игри се мотивира с необходимостта от увеличаването на финансовите приходи от лотариите за държавата, с които тя да подкрепя спорта;
– ЗИДЗХ противоречи на основните принципи в правото на ЕС на правната сигурност и защитата на легитимните правни очаквания, както и неприкосновеността на частната собственост.
През лятото на 2020 година започнаха масови (многохилядни) ежедневни простести срещу управлението на Бойко Борисов и партия ГЕРБ. Не мина много време, преди аз да бъда обвинен от упрваляващите, че съм основен организатор на протестите и дори, че аз ги финансирам. За тези твърдения не бяха представени никакви доказателства от страна на ГЕРБ и държавното обвинение. Но към обвиненията ми бе добавено още едно – за подготовка и организация на държавен преврат.
В началото на тази година в България бе създадена нова партия – политическата партия „Гражданска платформа Българско лято“ („ГПБЛ“). Макар и да съм инициатор за създаване на електронна платформа, чрез която българското гражданско общество се самоорганизира и създаде политическа партия, аз не съм член на управителните ѝ органи, нито дори член на самата ГПБЛ. Тя е регистрирана от едва няколко месеца – от 5 февруари 2021 година. Включена е в Националния регистър на политическите партии, воден от Софийския градски съд, вписана в него от VI отделение, 7 състав на съда. Това стана, след като регистрацията на ГПБЛ бе протестирана на напълно формално основание от прокуратурата на Република България с цел да се попречи явяването на партията на редовните парламентарни избори в страната и решението за регистрация и вписването ѝ бе взето от йерархично най-висшия съд в страната – от Върховния касационен съд. ГПБЛ взе решение и ме включи като водач на листа в два софийски многомандатни района за редовните избори за народни представители на 4 апри 2021 година. ГПБЛ спечели почти 100 000 (сто хиляди) гласа на тези избори или почти 3% от вота на българските граждани. Поради това, че прокуратурата протестира регистрацията на ГПБЛ, тя не можеше да се яви самостоятелно на тези избори и взе решение да участва на изборите чрез мандатоносител – партията Бългаско национално обединение (“БНО”).
На 2 юни 2021 г. Министерството на финансите на САЩ и по-конкретно Службата за контрол на чуждестранните активи („OFAC“) към него публикува санкционен списък по т.нар. Глобален закон „Магнитски“ („Законът Магнитски“) по отношение на български граждани. Законът е кръстен на името на руския данъчнен консултант Сергей Магнитски. Той умира в руски затвор, опитвайки се да изобличи престъпленията на руски следователи, служители на данъчната администрация, прокуратурата и спецслужбите, които присвояват стотици милиони долари данъци, надлежно внесени от дружества на чуждестранния инвеститор в Русия – Бил Браудър – клиент на Магнитски. Правят го с привидни съдебни процеси и с принудително изпълнение срещу дружествата на Бил Браудър в Руската федерация и чак след като Браудър е експулсиран от страната и издирван по искане на Русия с червена бюлетина на Интерпол, без да може той ефективно да се защити. Законът Магнитски е изменен с Изпълнителна заповед № 13818 от президента Доналд Тръмп (“Изпълнителната заповед”), като приложното му поле е значително разширено. Законът Магнитски и Изпълнителната заповед са такива с извънтериториално приложение и целят замразяването на активи на санкционираните лица навсякъде по света. На 2 юни 2021 г. в санкционния списък, публикуван от OFAC по Изпълнителната заповед, бях включен аз и 58 дружества, в които участвам. Попаднах в напълно абсурдната ситуация да бъда санкциониран по Закона “Магнитски”, при положение, че самият аз бях в положението на Бил Браудър – преследван съм противозаконно от управляващите, след като публично съм разкрил мащабна корупция на най-високите етажи на властта и брутални нарушения на човешките права в страната си. Това стана, без САЩ да дадат каквото и да било доказателство за това, че аз или дружества, които аз участвам са били замесени в каквото и да било престъпление или нарушение на територията на която и да било държава по света. Данните, които са били използвани от правителството на САЩ за включването ми в списъка, са такива, получени от отворени данни, журналистически разследвания и дадените им от прокуратурата на Република България. Без тази информация да е проверена, без да има акт на съдебен орган – в България или където и да било другаде.
Сред юридическите лица, включени в Списъка по Изпълнителната заповед е и Гражданската платформа “Българско лято”. Единственото, с което OFAC е мотивирал включването ѝ в списъка е, че партията била “контролирана” от мен. Въпреки, че аз не съм нито член на управляващите ѝ органи, нито член на самата партия. Включването на ГПБЛ в санкционния списък е прецедент за Закона Магнитски и Изпълнителната заповед. За първи път в историята на САЩ в такъв списък се включва политическа партия. При това пълноправна и независима политическа партия от държава членка на ЕС. Досега с този закон и Изпълнителната заповед не е санкционирана нито руска партия, нито партия от коята и да било държава по света, нито дори политическа партия на талибаните в Афганистан. Не е включена партията ДПС, чиито представител – Делян Пеевски – е също включен в санкциите по закона “Магнитски”.
Два дни след публикуването на списъка със санкционирани лица от правителството на САЩ, българският Министерски съвет приема Решение на № 441 от 4 юни 2021 година (“Решението”) за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. В т. 6 от него се разпорежда следното: „Министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения“. В нарушение на Българската Конституция, Договорите на ЕС, Хартата на основните права на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека и множество закони на Република България, правителството на страната лишава от права ГПБЛ и всички лица, споменати в санкционния списък. Без доказателства и без съдебен процес.
От момента на приемането на Решението до днес в Република България (държава членка на ЕС) няма дори търговска банка, лицензирана от Българската народна банка, която да открие платежна сметка за основни операции на ГПБЛ. Въпреки това, ГПБЛ участва на последните избори за народни представители в Република България, проведени на 11 юли 2021 г. и получи близо 50 000 хиляди гласа или 1.82% от вота. Съгласно българския избирателен закон, това означава, че ГПБЛ следва да получи държавна субсидия. Това, обаче, е невъзможно, тъй като партията няма банкова сметка.
Не само това. Партията е много вероятно да не може да участва в следващите парламентарни избори на 14 ноември 2021 г., тъй като изрично изискване за регистрацията й за изборите е наличието на банкова сметка. За първи път от демократизацията на страната след 1989 г. политически натиск от страна на държавни органи (и от страна на чужда държава – САЩ) е причина за отстраняване на политическа партия от участие в свободни и демократични избори. Решението е атакувано пред Върховния административен съд в България и от мен в лично качество, и от ГПБЛ. Настояваме за обявяването му за напълно нищожно от правна страна поради кардиналните си пороци и грубите противоречия с конституционни норми и Правото на ЕС. Поредното закононарушение е, че то се прилага с пълна сила, въпреки че законовото изискване е до произнасянето на съда, то да не се прилага.
България планира да отиде дори още по-далеч – подтготвен е проекто-закон, който не само потвърждава скандалното Решение на българското правителство относно налагането на санкции на територията на държавата в отговор на наложените санкции по Закона “Магнитски” в САЩ, но и предвижда още по-тежки нарушения на основополагащи принципи в правото, като затвърждава целта на управляващите – да налагат реални наказания по недоказани обвинения без съдебен процес и съдебна санкция.
В края на това писмо, но не и на последно място по важност, бих желал да Ви обърна внимание, че съм собственик и на най-голямата частна колекция от историческо културно наследство в страната с над 3000 уникални артефакти от периода на 4-то хилядолетие пр. Хр. до 6 в. сл. Хр. Колекцията се оценява на над 1 милиард евро и е пътувала и излагана в цял свят, включително в сградата на Европейския парламент в Брюксел през януари 2007 г., когато с нейното експониране тържествено е отбелязано приемането на България в Европейския съюз. С тази колекция са проведени многобройни български и международни научни изследвания и са направени множество научни публикации. Това е безценна колекция от уникални световни културни и исторически паметници. Тя ми бе иззета по варварски начин – в черни чували за боклук и използвани кашони при липса на каквито и да било мерки за сигурност и грижа за световно културно наследство. Това отново се случва, без какъвто и да било съдебен акт.
От дома ми – мой и на съпругата ми – по аналогичен начин бяха иззети множество картини и други произведения на изкуството. Формалното основание, на което колекцията се изземва, е че не била надлежно регистрирана. Въпреки че самото българско министерство на културата признава, че всичко необходимо за регистрирането на колекцията е направено от моя страна, но самото министерство е бездействало и не е извършило регистрацията на някои от предметите повече от 10 години. На всичкото отгоре болшинството от предметите са придобивани от международни аукциони и търгове, за което имат надлежно издадени сертификати и не се нуждаят по закон от допълнителна регистрация в България. За постоянна експозиция на колекцията закупих за десетки милиони евро известна сграда в центъра на София, която е архитектурен паметник, за да бъде преустроена тя в музей.
С интерес проследих дебата в Европейския парламент по повод санкциите “Магнитски” в България. Напълно съм съгласен със заключението, че в България правосъдие няма. Закони има. Но те са за лична употреба на властимащите. Уверявам Ви, че антикорупционните закони в България правят ясна разлика между рекет и подкуп, а основно изискване за присъединяването ни към Европейския съюз беше всеки акт от страна на прокуратурата да минава през съдебна санкция. Цялото ми имущество беше запорирано без съдебна санкция, целият ми бизнес беше унищожен за една седмица без съдебен процес, цялото ми семейство бе арестувано, незаконно и без съдебна санкция бе иззета и колекцията ми – оценявана от световните експерти, като безценно световно историческо наследство. 2 години чакам вече справедлив процес, който най-накрая да разгледа всички факти и обстоятелства по всяко едно от повдигнатите срещу мен обвинения. Бавенето говори само за едно – доказателства за моята вина няма и аз ще бъда оправдан. Затова беше необходимо репресията да бъде легитимирана с удар по Закона “Магнитски”. Който въпреки, че се стреми, в разрез с правото на ЕС, да получи извънтериториално приложение в държава членка, ме третира като виновен и дори не дава възможност да докажа противното. Присъда без съд, която служебното българско правителство подпечата отново в пълно нарушение на българските закони, Конституция, всички норми на ЕС и международни договори за защита на човешките права.
В заключение бих искал да призова чрез Вас Европейския парламент и Мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да разследва действията на българската държава спрямо мен и дружествата, в които участвам като акционер – не заради мен, а защото моят казус “от А до Я” е нагледен пример за брутално беззаконие. На разположение съм за допълнителна информация, каквато би могла да е необходима.
С уважение,
Васил Крумов Божков
