Във времето на глобализация все по-голям брой хора стават жертва на престъплението „трафик на хора". В света броят на жертвите е между 500 хиляди и 2 милиона. Печалбите от трафика на хора в световен мащаб, според данните на Центъра за превенция на международната престъпност към ООН, са между 7 и 8 милиарда долара годишно, което е сравнимо само с незаконните печалби от продажбата на наркотици или оръжие. Поради големите печалби международната организирана престъпност се стреми да контролира трафика на хора.
България се смята най-вече за страна – източник на трафик на хора към Германия, Белгия, Франция и др. европейски страни, съобщава Дарик. Основна причина е търсенето на по-добър живот и средства за препитание. Освен икономически причини, трафикът на хора има дълбоки исторически, етнически и социални корени.
В различните исторически етапи хората са имали и различно отношение към трафика на хора. Първоначално закупуването и „придобиването" на човешки същества е било легално забогатяване. През XVIII век в Европа се развива концепцията за „естественото право"- това, което принадлежи на човек по природа – правото му на живот, на свобода и на щастие. В края на XIX век международната общност започва да говори за проблема „трафик на жени". Тогава все повече жени и момичета, най-вече от Великобритания /предимно от нейните колонии/, стават жертви на трафик и са въвличани в проституция в континентална Европа. Затова и проблемът за борба с трафика на жени е повдигнат за пръв път на международен конгрес в Лондон през 1899г. През 1904г. в Париж част от европейските страни подписват международно споразумение за борба с „бялото робство" или трафика на жени.
Европейските държави подписват две споразумения за сътрудничество за закрила на жените и превенция трафика на хора през 1910г. и 1921 г. През 1933г. е приета Международна конвенция, забраняваща трафика на жени, а през 1949г., по време на Общото събрание на новосформираната международна организация ООН, е одобрена Конвенцията за борба с трафика на хора и експлоатацията от трети лица с цел проституция.
През 2000 г. е приета Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, позната като Конвенцията от Палермо.
Целта на тази Конвенция е насърчаването на сътрудничеството с оглед по-ефективното предотвратяване и борба срещу транснационалната организирана престъпност. В България тази Конвенция на ООН е ратифицирана със Закон за борба с трафика на хора, приет от 38-то Народно събрание на 12.04.2001 г. и в сила от 29.09.2003 г. Според този закон "трафик на хора" е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация.
През март 2010г. Европейската комисия предложи нова европейска директива в областта на борбата с трафика на хора, която обхваща действия на различни фронтове: разпоредби в областта на наказателното право, включващи общо определение на престъплението, утежняващи вината обстоятелства и по-тежки наказания, както и ненаказуемост на пострадалите; преследване на нарушителите, включващо възможността да се преследват граждани на ЕС за престъпления, извършени в други държави; права на пострадалите в рамките на наказателното производство, включващи специално отношение към особено уязвимите жертви, полицейска охрана на пострадалите, правно консултиране, специални мерки за закрила на децата; подпомагане на пострадалите, включващо национални механизми за ранно идентифициране и помощ на пострадалите; превенция, включваща мерки за намаляване на търсенето, което е стимул за трафика на хора и мониторинг, предвиждащ определянето на национални докладчици или подобни механизми, които ще следят за изпълнението.
Имайки предвид значимостта на проблема „трафик на хора" в съвременното ни общество, Европейският парламент приема през 2007 г. предложението на еврокомисаря Франко Фратини Осемнадесети Октомври да е ден, посветен на борбата с трафика на хора.
