Киберсигурността е нормалното явление на информационното общество. Днес хибридните заплахи включват както реалния свят, така и информационното общество. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ д-р Златогор Минчев от БАН по повод Националната концепция за киберсигурност. Той обясни:
Киберсигурността по своята същност може да бъде най-общо определена като сигурност в дигиталното пространство, която освен технологиите, обхваща хората, а от друга страна и правилата за това осъществяване. Не само слабите държави са засегнати от процесите в киберпространството. Бедните страни дори са по-малко зависими, тъй като нямат нивото на технологична зрялост, за да бъдат технологично заплашени, коментира той.
Понятието „хибридна война“ фигурира в документи на НАТО, изготвени след срещата в Уелс, коментира той. По своята същност тези войни включват два компонента – реалния свят, където се случват някакви реални действия, и технологиите, които осигуряват въздействие. Третият компонент е информационният:
С развитието на технологиите и тези трите компонента се преплитат и вече говорим за едни сложни киберфизически системи, които имат интелект, които имат технологии, които включват задължително и човешкия фактор и там заплахите са доста комплексни и трудно бихме могли да ги анализираме.
Терминът нашумя около кризата в Украйна, но неговият произход далеч не е толкова нов. Гражданствеността на термина "хибридни войни" започва още около Иракската криза, тоест в началото на 90-те години.
Хибридните войни съдържат в себе си както симетрична, така и асиметрична заплаха. Тероризмът е една такава заплаха и по своята същност наименованието е всеобхватно, защото те са и в дневния ред на Алианса, но не само. Като цяло, това е нов начин за въздействие на новото дигитално общество, който може би ще доведе до нов световен ред. Никой не знае.
Киберпрестъпленията, когато вече обхващат вашата банкова сметка и престъпления спрямо личността и трябва да бъдат инкриминирани. В Алианса киберпрестъпленията отиват до ниво член 5-и, а именно – на кибератака би могло да бъде отговорено, при определени условия, с реални бойни действия – например, ако ви хакват критична инфраструктура – ядрена централа или комуникационна.
Един от основните компоненти в Националната концепция за киберсигурност е сътрудничеството между институциите, отбеляза експертът. Доколко такъв документ би бил успешен е резултат от практическата дейност на всяка институция, отбеляза той.
