Аонституционните промени, които бяха гласувани на първо четене в парламента, са дискриминационни". Това обяви председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев на семинар с журналисти в Лозенец, съобщи "Правен свят". Конкретно дискриминацията е в правилото след разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии съдийската да се председателства само от шефа на Върховния касационен съд (ВКС), поясни Колев.
"Председателите на ВКС и на ВАС са абсолютно равнопоставени. Затова смятам, че уредбата е абсолютно дискриминационна", категоричен бе той. Според Колев решението на ситуацията е в основния закон да се запише, че председателстването на съдийската колегия е на ротационен принцип, т.е. начело ще застават както шефът на ВКС, така и този на ВАС.
"Не става въпрос лично за мен, а за длъжността на председателя на ВАС. Лично аз считам, че промените, ако бъдат приети, ще засегнат следващия ВСС, т.е. по никакъв начин няма да ме касаят лично, защото моят мандат изтича след две години", заяви Колев.
"Продължаваме да твърдим, че предложените конституционни промени са в правомощията единствено на Велико Народно събрание", заяви още Георги Колев. Но тъй като Конституционният съд отхвърли като недопустимо питането на депутати за предлаганите изменения, "засега ще оставим настрана тази дискусия", каза той.
Колев подкрепял разширяването на правомощията на Инспектората. Проектът за промени в основния закон предвижда занапред инспекторите да проверяват за почтеност и конфликт на интереси магистратите.
Председателят на ВАС има и известни възражения. "В момента се правят опити нормативно да се конституира т.нар. антикорупционно бюро. Въпросът е дали магистратите ще попаднат в обсега на проверките му. Ако е така, те ще бъдат подложени на неприемлив двойствен режим – два различни органа да ги проверяват за едно и също нещо", заяви Георги Колев. Според него такива правомощия спрямо съдиите, прокурорите и следователите трябва да има само Инспекторатът.
По време на обсъждането на проекта за изменения на Закона за съдебната власт по апелативни райони, съдиите поставяха същия въпрос. Тогава министърът на правосъдието Христо Иванов обясняваше, че магистратите няма да бъдат проверявани по антикорупционния закон, а единствено по ЗСВ.
За останалите промени Колев има най-вече възражения. Разделянето на ВСС би могло да позволи мнозинства от немагистрати да решават кариерната съдба на съдиите, прокурорите и следователите у нас. Той даде пример: "Няма никакви изисквания към избраниците от парламентарната квота.
Теоретично Народното събрание може да изпрати във ВСС само адвокати. В същото време колегиите ще вземат решенията си с мнозинство от присъстващите. И ако на дадено заседание липсват част от представителите на съдиите или прокурорите, би могло решенията да се вземат с мнозинството на адвокатите", поясни Георги Колев.
Според него абсурдът може да се избегне със записването на конкретни изисквания към пратениците на парламента във ВСС. В същото време обаче ако конституцията предвиди, че занапред това могат да са само магистрати, това би довело до капсулиране на системата, което ще е "много опасно", смята председателят на ВАС.
Колев каза също, че назначаването на административни ръководители от всички рангове трябва да става от пленума на ВСС, а не от отделните колегии.
Относно най-прокламираната промяна – тайният вот при кадровите решения на ВСС, Колев е категоричен, че трябва да се запази.
Председателят на ВАС даде да се разбере и че по негово виждане внасянето на предложения между първо и второ четене трябва да се извърши от поне 60 депутати. Т.е. да важи генералното правило, че предложения за конституционни промени могат да правят минимум 1/4 от народните избраници. Според Георги Колев конституционните промени могат да бъдат окончателно приети не по-рано от февруари 2015 г. А промените в съдебния закон ще се случат "едва през юни-юли догодина".
