Наказателно дело срещу Емил М., Лазарин Л., Едуард П. и Мартин Д., известни като „Бандата на Крокодила“, по обвинения за участие в организирана престъпна група, отвличане, опит за убийство, грабеж и палеж, ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Кети Маркова.
Делото срещу Емил М., Лазарин Л., Едуард П. и Мартин Д. е образувано по протест на Апелативна специализирана прокуратура и по жалби на първите трима подсъдими срещу въззивна присъда на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с която частично е отменена присъда на Специализирания наказателен съд (СНС).
С присъдата на СНС подсъдимите са оправдани по всички повдигнати им обвинения: Емил М. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (ръководене на организирана престъпна група); чл. 142, ал. 2 от НК (отвличане); 4 престъпления по чл. 199, ал. 1 и ал. 2 от НК (грабеж); чл. 330, ал. 2 от НК (палеж) и чл. 116, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство); Лазарин Л. – престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж); Едуард П. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (участие в организирана престъпна група) и чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж); Мартин Д. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (участие в организирана престъпна група); чл. 142, ал. 2 от НК (отвличане); 2 престъпления по чл. 199, ал. 1 от НК (грабеж) и чл. 330, ал. 2 от НК (палеж). Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск от „К. 77“ ЕООД срещу Емил М. и Мартин Д.
Въззивна присъда частично отменя първоинстанционната спрямо Емил М., Едуард П. и Лазарин Л. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж), като вместо това тримата подсъдими са осъдени на „лишаване от свобода“ за срок от 17 години и 6 месеца за Емил М. и Едуард П. и за срок от 15 години и 6 месеца за Лазарин Л. В останалата част присъдата на СНС е потвърдена.
С касационните жалби на Емил М., Едуард П. и Лазарин Л., се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на всички подсъдими, алтернативно отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно намаляване размера на наложените наказания и на тримата подсъдими.
Касационният протест е насочен срещу подсъдимите Емил М. и Мартин Д., като се атакува потвърдителната част на въззивната присъда, с изключение на частта, в която подсъдимите са оправдани за престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК и свързаните с него квалифициращи обстоятелства по другите престъпления. С него се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществени процесуални нарушения и се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане.
Наказателно дело срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за пране на пари, ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Ружена Керанова.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите съучастници Елизабет М. и Дмитрий А. срещу произнесеното от Софийския апелативен съд (САС) въззивно решение по в.н.о.х.д. № 7/2018 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № С–155/2011 г. на СГС. С нея подсъдимата Елизабет М. е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери).
С присъдата подсъдимият Дмитрий А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач).
На подсъдимите на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо най-тежко наказание измежду всички наказания по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е присъединил наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки и на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия за всеки поотделно.
В касационната жалба на подсъдимата Елизабет М. се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като се прави искане за цялостно оправдаване на подсъдимата. Алтернативно се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. С жалбата на подсъдимия Дмитрий А. се навеждат доводи за съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната или първата инстанция, алтернативно се иска намаляване на определеното му наказание.
Наказателно дело срещу Марян Ф. и Иван М. за убийство в с. Градец, І-во наказателно отделение, докладчик: Валя Рушанова. Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите срещу решение на Софийския апелативен съд.
С присъда на Окръжен съд – Видин подсъдимите Марян Ф. и Иван М. са признати за виновни в това, че в с. Градец в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили Сашо Т., като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1-во вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б)“ вр. чл. 20, ал. 2 НК (убийство при условията на опасен рецидив) са осъдени на по 18 години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК наказанията са намалени с по една трета (6 години) до 12 години за всеки един от подсъдимите поради проведеното съкратено съдебно следствие.
Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданските ищци и частни обвинители обезщетения за претърпени неимуществени вреди. С решението на САС присъдата е изменена в частта за разноските и потвърдена в останалата ú част.
С касационните жалби, подадени от служебните защитници на подсъдимите, се посочва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост, като се правят искания за намаляване на размера на наложените наказания.
Наказателно дело срещу Анелия Р., бивш съдия в гр. Видин, обвинена в престъпление по служба, ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Антоанета Данова.
Касационното производството е инициирано по касационен протест от Софийската апелативна прокуратура и касационна жалба от подсъдимата срещу въззивно решение на САС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийския градски съд (СГС). С нея подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК (длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, наруши или не изпълни служебните си задължения или превиши властта си, да набави за себе си или за другиго облага). Подсъдимата е осъдена на 6 месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. В останалата част по обвинението подсъдимата е призната за невиновна.
В касационния протест се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане за увеличаване на размера му и налагане на наказание „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена дейност“ по аргумент на чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК.
В касационната жалба и допълнението към нея се изтъкват доводи за допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита спрямо подсъдимата. Прави се искане за оправдаване на Анелия Р. или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Наказателно дело срещу Динчер Х. и Пламен Г., обвинени за престъпления свързани с продажба на държавна собственост, І-во наказателно отделение, докладчик: Румен Петров. Делото е инициирано по касационни жалби на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. срещу решение на Апелативен съд – Варна.
С присъда на Окръжен съд – Добрич Динчер Х. е признат за виновен в това, че: в условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – областен управител на Област Добрич, нарушил служебните си задължения, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, с цел да набави облага за други лица, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в общ размер на 150 002,48 лева и престъплението е свързано с продажба на държавна собственост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, както и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева; в условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Пламен Г., като помагач, превишил властта и правата си, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата“ ЕООД в лицето на министъра на здравеопазването, с цел да набави облага за други лица и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата“ ЕООД в общ размер на 665 743,44 лева, случаят е особено тежък и престъплението е свързано с продажба на собственост на юридическо лице, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.
Със същата присъдата Пламен Г. е признат за виновен в това, че: в условията на продължавано престъпление, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ – гр. Добрич, в съучастие, като помагач на Динчер Х., улеснил последния да превиши властта и правата си, извършвайки действия от компетентността на СБР „Тузлата“ ЕООД в лицето на министъра на здравеопазването, с цел да набави облага за други лица и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата“ ЕООД в общ размер на 665 743,44 лева, случаят е особено тежък и престъплението е свързано с продажба на собственост на юридическо лице, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 2500 лева; в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като помагач на Динчер Х., улеснил последния да наруши служебните си задължения, регламентирани Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, с цел да набави облага за други лица, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в общ размер на 135 102,48 лева и престъплението е свързано с продажба на държавна собственост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. е определено да изтърпят най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, отложено с изпитателен срок от 5 години. Присъединено е наказанието „глоба“.
С решението на Апелативен съд – Варна присъдата на първоинстанционния съд в частта относно осъждането на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. е изцяло потвърдена.
В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като въз основа на това се правят искания за отмяна въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Наказателно дело срещу Кирчо К. – бивш директор на Националната разузнавателна служба, по обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Мая Цонева
Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъдата на Военен съд – София.
ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. отменя решение на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
С присъда Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъжда на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът лишава подсъдимия и от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.
С второто си решение въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.
С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
Наказателно дело срещу Божидар А. за убийство в парк „Родопи“, Пловдивска област, І-во наказателно отделение, докладчик: Ружена Керанова.
Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци срещу решение на Апелативен съд – Пловдив (АСПл).
С присъда на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият Божидар А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК (убийство, извършено със средство, опасно за живота на мнозина – ловна пушка, и в условията на опасен рецидив). Наложеното на подсъдимия наказание е „доживотен затвор“. С присъдата той е осъден и да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди по предявените в наказателното производство граждански искове.
С решението на АСПл присъдата на първоинстанционния съд е изцяло потвърдена.
С касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник се заявява наличие на всички касационни основания и се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание.
С касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци, като касационно основание се сочи наложено явно несправедливо наказание и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Наказателно дело срещу Мирослав М. – началник отдел в Специализирана дирекция „Финансова сигурност“ на ДАНС, за разгласяване на държавна тайна, І-во наказателно отделение, докладчик: Румен Петров.
Във ВКС е образувано секретно наказателно дело по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София срещу въззивна присъда на САС, с която е отменена в наказателно-осъдителната ú част първоинстанционната присъда на СГС. С нея подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (разгласяване при условията на продължавано престъпление на информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа) и оправдан по обвинението да са настъпили особено тежки последици за сигурността на държавата. С първоинстанционната присъда на подсъдимия Мирослав М. му е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание с изпитателен за срок от 5 години. Присъдата е потвърдена в останалата ú част.
В касационния протест се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като се прави искане да се отмени оправдателната присъда на Софийския апелативен съд, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
