Държавата е избрала загробването на избитите животни като първи метод, защото тази дейност ще се заплати. Това каза пред БНР Мирослав Александров, управител на най-големия екарисаж в България – Шуменския. "Ако някой е решил да обслужва икономически интереси, т.е. средствата да бъдат насочени към дадена компания, а не към екарисажа, логично е да прескочи това второ място и да отиде направо на трето", каза Александров.
Европейските регламенти определят изгарянето на животински трупове в мобилни инсинератори като най-ефективен метод за борба с епидемии. На второ място са екарисажите и едва на трето – загробването, заяви той. По думите му най-големият екарисаж в страната – Шуменският, е бил затворен заради икономически интереси.
Година и половина след затварянето от вчера – 31 юли 2019, екарисажът е отворен. Там може да се обезвреждат убитите заради африканската чума прасета. Александров увери, че екарисажът в Шумен е запазил капацитета си и очаква държавата да му възложи ангажимент по изгарянето на животински трупове. Той припомни, че за предишни години БАБХ все още дължи 8 млн. лева на съоръжението.
Междувременно днес от БАБХ започват проверки в населените места в Северна България, които попадат в 20-километровата зона около Индустриалните свинекомплекси. Вчера изтече срокът, в който стопаните можеха доброволно да умъртвят домашните си прасета. За Южна България срокът за клане на домашните прасета е 2 август, петък. Кметовете в Пазарджишко обаче вече излязоха с обща декларация, в която заявяват, че няма да допуснат принудително умъртвяване на домашните прасета.
Тази сутрин министър Десислава Танева увери, че наблюдават 65 регистрирани свинекоплекса в страната, в 5 от които има огнища на чума.
