Към настоящия момент сме анализирали политическите платформи на всички участвали в управлението мнозинства за периода 2010-та-2017-та година. Анализът ни показва, че 69% от мерките, които са предложили политическите сили за този период, остават неизпълнени по една или по друга причина. В този смисъл, като че ли има едно доста голямо неизпълнение на това, което политическите сили обещават и съответно впоследствие трябва да изпълнят.
Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Николай Димитров, председател на УС на Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи по повод анализ на центъра, който показва какви политически ангажименти за съдебна реформа са поемали формациите по време на избори и какво се е случило след това.
„За четири парламента анализът ни е съсредоточен върху сектор "правосъдие", тъй като той е част от един по-голям анализ, свързан с повишаването на доверието на обществото в съдебната система чрез оценка и анализ на съдебната реформа.
От една страна, анализирахме съдебните реформи със заложените обещания вътре. От друга страна, анализирахме и стратегическите документи за развитие на реформата – Стратегията за развитие на съдебната реформа и актуализираната такава. Забелязахме, че няма припокриване между целите, които си залагат политическите партии, като цяло, и това, което се изпълнява по Стратегията за развитие на съдебната реформа. Това ще рече, че приоритетите, които съдебната власт има, не са същите, които се залагат в политическите платформи. Политиците и политическите групи, като цяло, нямат връзка между дневния ред на съдебната система и дневния ред, който те сами си залагат".
Като че ли в парламентите, доминирани от ГЕРБ, има частично изпълнение на мерките, които те залагат в програмите си, но, като цяло, във всички политически платформи се наблюдава неизпълнение, допълни Димитров."Прави впечатление, че липсва желание дори за смислен политически разговор между участниците в политическия дебат за това каква трябва да бъде посоката, в която всички трябва да вървим относно съдебната реформа. Ето това липсва. Въпросът е на нормална политическа комуникация между съответните политически сили, за да може да се начертаят приоритетите, които ще се спазват, независимо кой ще е на власт".
