контрабандни цигари

Българската мафия печели все повече от контрабандата на цигари, фискът със символичен ръст на приходите

Незаконният пазар на тютюневи изделия е един от основните източници на финансиране на организираните престъпни групи в България. По време на икономическата криза от 2009-2014 г. годишните доходи от тази престъпна дейност се равняват на 0,5 % до 1 % от БВП на страната. В същото време, приходите за държавния бюджет от облагане на тютюневи изделия (ДДС и акцизи) допринасят с 9 % до 10 % към общите данъчни приходи в България, отбелязва Центърът за изследване на демокрацията. Става дума за ръст на приходите от незаконни цигари в размер на над 20 млн. лв. за година, показва още това изследване на ЦИД.

Според основните изводи в документа необходимостта България бързо да достигне минималните акцизни нива за тютюневи изделия в ЕС води до политика от шоково повишаване на цените, което достига 60-80% в някои години, а резултатът от това е именно рязко увеличение на незаконната търговия. А тези огромните приходи от престъпния пазар на тютюневи изделия генерират извънредно силен корупционен натиск на всички нива. В същото време приходите от тютюневи изделия (акциз и ДДС) имат изключително значение за бюджета на страната, категорични са експертите. Те допринасят за данъчните приходи с между 9% и 10% годишно.

Политическото решение да се ограничи незаконният пазар на тютюневи изделия води до рязък спад на потреблението на незаконни цигари от средно 20% през 2016 до 6-7% през 2017 г., обобщават от ЦИД. Въпреки това търговията с незаконни тютюневи изделия е източник на сериозни загуби в държавните бюджети на много страни. В България традиционно високите нива на употреба на незаконни цигари е довела до загуби в размер на 4,83 млрд. лева от неплатени ДДС и акцизи в периода 2009-2014 г.

Според доклада в периода след влизането на България в ЕС са се очертали всички основни престъпни схеми на организация при незаконните пазари за тютюневи изделия, които се наблюдават и в настоящия момент. Различни изследвания показват, че българската организирана престъпност успява бързо да се адаптира към променилата се среда след не­очакваното затваряне на безмитните магазини по границите с Турция, Сърбия и Македония. Условно могат да се разграничат три периода в приспособяване на българския незаконен пазар на тютюневи изделия – първият от 2009 до 2010 г., вторият от 2010 до 2015 г. и третият от 2015 г. до момента.