„Антикорупционният“ закон премина през първо четене.Това е удобен момент преди второто му четене в Парламента да се организира и граждански дебат.
Според мене основната слабост на проекто за антикорупционен закон е, чев него няма ясно откроен философски възглед, национална философия: към какво и как трябва да се стреми обществото ни и кои са препятствията за реализиране на този стремеж. В тази връзка законът, в този си вид, не би могъл да изиграе ролята на национална правна доктрина, каквато фактически трябва да бъде (или възстановяване традициите на справедливата българска държавност), с което законотворците показват неуважение и незачитане на исконните български традиции.
Като илюстрация на това твърдение си позволявам да посоча изключителния урок по държавност, който дава на Хан Крум разговорът с победените авари: „След като унищожил Аварската империя, хан Крум запитал аварските пленници: „От какво мислите, че загина вашата държава?” А те отговорил: „От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха храбрите и умните; освен това от подкупничество – всички станаха рушветчии; също и от търговията, понеже всички станаха търговци и се мамеха помежду си; и още – от пиянство, тъй като виното се увеличаваше и всички станаха пияници. От всичко това произлезе нашата гибел.””
„Свидас лексикон”
На какво конкретно искам да обърна внимание:
1. В закона няма определение за корупция. Известно е, че точното определение на едно явление е първата крачка по пътя към неговото използване за благото на народа или на неговото редуциране, също за благото на народа.
2. Порочните явления в едно общество възникват в определена среда, т. к. човекът е обществен продукт, продукт на средата, в която съществува и в която се формира като такъв. В закона не са разгледани достатъчно подробно факторите, които формират корупционната среда вБългария.
3. В закона не е показан и примерен модел на обществото към което се стремим. Не са посочени текстове на всепризнати световни и регионални политически документи, които препоръчват създаване на нормална, за развитието на човека и за неговата правна организация среда.
4. В Закона не е посочена като основна ценност на обществото държавата и националната сигурност, към които тя трябва да се стреми и да гарантира.
5. В закона не са посочени и критерии към които следва да се стреми политическото управление на държавата, за да създаде необходимата среда, която да изключва всякакви прояви на корупция.
6. Критериите, по които ще се избират лицата, натоварени с тази стратегическа задача – оздравяване на обществото ни са силно занижени и не отговарят на българските държавно-правни традиции, което е слабост на всички законопроекти за правно устройство на обществото ни, основен фактор за възникване и поддържане на корупционната среда. Позволявам си да посоча един пример, който характеризира морала на българските държавници от миналото при определяне критерии за заемане на публични длъжности, почерпен от Закона за устройство на съдилищата (1898г.):
„чл.102. За членове на Върховния касационен съд или за прокурори на отделение при същия съд се назначават лица, които са занимавали длъжност подпредседател или прокурор на апелативен съд, или, като членове на тоя съд са служили най-малко 5 години.
Чл. 103. „За председатели на апелативни съдилища се назначават лица, които са занимавали длъжност член или прокурор на отделение при ВКС или които са прослужили поне три години като подпредседател или прокурор при апелативни съдилища.
Чл. 104. За пръв председател, председател на отделение и за главен прокурор при Върховния касационен съд се назначават лица из между председателите на отделение, членовете или прокурорите на същия съд и между председателите на апелативните съдилища.“
7. Ние смятаме за основен генератор на корупционни практики приетите поправки в данъчните закони през 2007г. и въвеждането им в действие през 2008г. Тези поправки не отговарят на нуждите на държавата и обществото, нарушават гарантираните от Конституцията на Република България основни граждански права и свободи (право на труд, създаване на семейство и отглеждане на деца) и лишават Правителството от източници за формиране на необходим държавен бюджет за нормалното функциониране на всички елементи на държавната машина и обществото. В тази връзка не се споменава нищо за материалното обезпечение на държавните служители и публичните длъжности, като решаващ фактор за борбата с корупцията. Защото: „Както псета храниш, така лов ще хванеш!“
8. В закона не се поставя изискването за сериозна, задълбочена, обективна проверка и оценка на законодателната тъкан на корупционната среда и нейното оздравяване. Но това е напълно в съответствие със занижените критерии (възраст, професионален и социален опит) на „борците“ срещу корупцията, което показва, че самият „антикорупционен закон“ е създаден с корупционен замисъл.
9. В закона не е отделено достатъчно място за изтъкване ролята на политическите партии като инструмент на гражданското общество при осъществяване народния суверенитет, като фактор и генератор на корупция, и същевременно законовите изисквания за превръщането им в основен стожер срещу корупционни практики .
С уважение и пожелание за успех: Никола Ников,
администратор на ФБ Група „Граждански форум „ПРОМЯНА““
30.10.2017г.
