парно

Одитор погна Лозан Панов: В закона няма „доставка в абонатната станция“ при централизирано топлоснабдяване

Господин Панов, дайте личен пример за познаване на несправедливостта. Разпоредихте образуването на тълкувателно дело № 2/2017 год. по въпроса: "Кой правен субект дължи цената на доставката.."?

В закона за енергетиката не съществуват материята и правна норма "ДОСТАВКА"? "Доставката" е едностранно и несъществуващо в Закона за енергетиката задължение на монополиста. При доставката не съществува "правен субект", в качеството на контрагент на доставчика и получател на доставката.

"Доставката" изключва:

1. продажбата на топлинната енергия, каквото е разпоредбата на чл. 150 ЗЕ;

2. С прилагането на доставката се суспендира/спира действието на Закона за енергетиката;

3. "Доставката" осъществява връзката между правния субект Топлофикация и вещта "абонатна станция", който факт изключва съществуването на правоотношение, облигационно отношение и правен субект в качеството на получател на доставката?

С отговора на така поставения въпрос се цели, Върховния касационен съд да узакони най-мащабната несправедливост в нашето общество – "доставката на топлинна енергия в абонатната станция" записана по престъпен начин от Топлофикация, в противоречащия на ЗЕ акт по прилагане на ЗЕ – "Общи условия за продажба на топлинна енергия", с които не се урежда продажбата, а се урежда престъпната доставката.

За да защитите справедливостта в обществото, следва незабавно да прекратите ТД № 2/2017 год, поради това, че поставения въпрос е некоректен – не е посочено мястото на доставката и недопустим – такава материя и правна норма "доставка" не съществуват в Закона за енергетиката?

Задължението „Продавачът е длъжен да доставя в абонатната станция”(АС), предмет на чл. 4 от „Общи условия за продажба на топлинна енергия”(ОУ) не съществува в Закона за енергетиката(ЗЕ). Включено е в ОУ от търговеца, в нарушение на: чл.12 и чл.15 от Закона за нормативните актове; чл. 150 ЗЕ; чл. 1, ал.3 от Наредба № 15/28.07.2005 г. с цел да не се изпълняват разпоредбите на ЗЕ и да не се продава топлинната енергия.

„Общи условия за продажба на топлинна енергия” представляват акт по прилагане на Закона за енергетиката, който би следвало да урежда материята „продажба” – чл. 150 ЗЕ.

По същество „доставката в абонатната станция (АС) представлява принудително – насилствено осъществяване на топлоснабдяването, в нарушение на Конституцията, на Закона за нормативните актове(ЗНА), на пазарните принципи и пазарните отношения, на ЗЕ, с цел придобиване облаги без правно основание за сметка на другиго. Потребителите в качеството си на правни субекти са отстранени от участие в топлоснабдяването. Със записването в нарушение на Конституцията, на ЗНА и на ЗЕ от търговското дружество в акта по прилагане на закона, на несъществуващо задължение, са разрушени държавността и законността – установено е брутално беззаконие при топлоснабдяването.

С прилагането при осъществяване на топлоснабдяването на одобрените от КЕВР общи условя за продажба, съдържащи „доставка” в АС е суспендиран/спряно е действието на ЗЕ още през 2002 год. с одобряването на първите ОУ, при което:
1. С определянето в нарушение на чл.1, ал.3 от Наредба № 15/28.07.2005 г. на АС като самостоятелен елемент, процеса „топлоснабдяване” и системата „топлоснабдителна система” – чл. 125 ЗЕ са разрушени, не съществуват в смисъла на закона.
2. Тръбопроводите умишлено се нагнетяват с ненужни на обществото количества топлинна енергия(ТЕ), които достигат от 2 до 5 пъти повече, от количествата, които потребителите биха купили, при продажбата на ТЕ от страна на монополиста.
3. Топлофикация от производител и търговец с ТЕ, се превръща в пълноценно функционираща фабрика за принудително производство на длъжници.
4. Произвежданите количества ТЕ не притежават качеството стока – не могат да се продават от монополиста и да се купуват от потребителите – за това се доставят.
5. Отнето е от потребителите правото да купуват ТЕ и са определени като „клиенти
6. Функцията на сградната инсталация – да разпределя ТЕ(чл.125, ал.1, §. 1, т.50 ДР на ЗЕ; чл.1, ал. 2, т.3 от Н-ба № 15) е заменена с: „да определя” количеството на доставяната в АС топлина, чл. 4 ОУ – в съответствие с топлинните товари на сградните инсталации. (топлинен товар – мощността на сградната инсталация – максималното количество което могат да излъчат тръбите). Ето произхода на количествата, начислявани за сградна инсталация, представяни и като „такса”?
7. Доставяните в АС количества, представляват само вътрешен оборот за монополиста
8. Лицата по чл. 139а (топлинните „счетоводители”) разпределят за заплащане от ”клиентите” вътрешния оборот на монополиста, вместо да извършват дялово разпределение на разпределените от сградната инсталация и продадени количества ТЕ, по показанията на индивидуалните разпределители.
9. Доставката осъществява връзката между правния субект Топлофикация и вещта АС
10. Нарушават се правата на гражданите и се увреждат интересите им.
11. Не съществува правен субект като контрагент при доставката, правоотношение и облигационно отношение.
12. Замяната на императивната материалноправна норма „продажба” с „доставка” в АС, представлява правонарушение – углавно деяние.
13. Технологичния процес с който се урежда колективното отопление на обществото се нарича "топлоСНАБДЯВАНЕ" – чл. 125, ал. 1 от ЗЕ, а не се нарича "топлоДОСТАВЯНЕ". "Доставката" е безспорен показател за това, че всеки който се опитва да обясни или да реши проблема "парно" чрез доставката, проста няма представа за какво става въпрос, или е зависим?

05.06.2017 год.