Ако има съмнение в случайното разпределение на делото на Ценко Чоков, те трябва да бъдат изяснени, обясни днес пред медиите председателят на ВКС Лозан Панов. Важно е в Специализирания наказателен съд да има ясен алгоритъм как се разпределят делата. „Бих повярвал в институционалната загриженост на главния прокурор, ако не бях научил за писмото, което той е подготвил от някои медии още преди то да е постъпило във ВКС. В случая трябва да кажем, че определено делото представлява обществен интерес, в този смисъл с оглед писмото, изпратено от главния прокурор и с оглед и на данните от проведеното общо събрание на магистратите в Апелативния специализиран съд, аз започнах да извършвам разговори и да констатирам факти и обстоятелства, които са относими към този случай“, каза Панов и посочи, че от понеделник до сряда е бил в платен отпуск и е провел разговори с председателя на съда, но би искал да чуе и магистратите в специализирания наказателен съд.
„Когато съм готов с една обективна преценка за това необходима ли е такава проверка, ще бъдете уведомени“, заяви Лозан Панов и уточни, че временно изпълняващата длъжността председател на Апелативния специализиран наказателен съд Даниела Росенова е обяснила, че разпределението е направено от магистрат, който е замествал нея при разпределението на делото, защото и тя е била в годишен отпуск. „От общото събрание на магистратите, които са обсъждали двете кандидатури за председател на съда, са изразили своето безпокойство и излагат твърдение за разпределението на делата и безпокойство за начина, по който това се прави“, заяви Лозан Панов.
По думите му с оглед на казаното от съдия Росенова той ще опита да формира и своето мнение. „Фактите трябва да бъдат изяснени“, заяви Панов. Според него, ако има някакви съмнения в случайното разпределение, то това трябва да бъде посочено, за да не се допускат в бъдеще такива съмнения.
Председателят на ВКС посочи, че делото е било в досъдебна фаза в рамките на 7 месеца. По отношение на упражняването на контрола при домашния арест, той заяви, е това е въпрос, който е бил поставян на анализ. „Домашният арест е по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража. Тази мярка за неотклонение касае невъзможността лицето само да се придвижва“, каза той и поясни, че тази мярка не се взема от прокурора, а най-често се взема от съда.
Според него контролът върху тази мярка е задължение на други органи, а не на съда.
