Гражданската конфискация е в ход, отнетите в полза на държавата имущества се множат, а комисията срещу незаконното имане начело с Пламен Георгиев получава високи оценки от Брюксел, сочат от КОНПИ.
Така изглеждат нещата от „птичия поглед” на отчетите и съобщенията, изпращани до медиите и публикувани от тях. Но след всяка вест за пореден отнет имот от собственик, станал клиент на Темида, за когото и съдът е установил съществена разлика в законните и реалните му доходи (доскоро прагът беше 240 000 лева за 10 г. назад, отскоро е 150 000 лева) , а какво се случва след това? При кого отива конфискуваното, кой се разпорежда с него, какво става с парите?
И са абсолютно прави. Битките срещу незаконното богатство може и да са героични, но голото геройство не храни никого, обществената полза се измерва с обществено полезен резултат. Особено когато става дума за немалко средства, които би трябвало да отидат „в полза на държавата”.
Въпросът с управлението на отнетото имущество е уреден в Раздел ІІ, членове 87-90 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). По силата на тези разпоредби е създаден Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество, който се председателства от заместник-министър на финансите и участват още заместник-министри на правосъдието, икономиката, труда и социалната политика и регионалното развитие и благоустройството.
Съветът предлага на Министерския съвет (МС) как да се разпореди с отнетото имущество, а решението за това се взема от правителството. С измененията на ЗОПДНПИ, в сила от 31 декември 2016 г. най-малко 30% от стойността на отнетото имущество трябва да се използват за социални цели по ред, определен от МС.
Имуществото, за което не е решено предоставяне на институции, се предоставя на Националната агенция по приходите, която да го продаде по реда на Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. В случай на невъзможност за продажбата (изчерпани възможности на ДОПК), НАП връща преписката в Междуведомственият съвет с предложение за друг начин на разпореждане.
Член 88 от ЗОПДНПИ задължава Комисията всеки месец да изпраща на Междуведомствения съвет информация за влезлите в сила съдебни решения. Предвиден е тридневен срок за предоставяне на пълната документация, необходима за изпълнение на решението, след окомплектоването й – т.е. изпълнителният лист и направените въз основа на него вписвания в съответните служби по вписванията или структури на МВР (КАТ).
Член 89 ал. 2 задължава Междуведомственият съвет да заседава веднъж на два месеца.
Отнетото през 2016 г. имущество с влезли в сила съдебни решения е в размер на 18 698 574,61 лв. Настоящата справка е изготвена въз основа на постъпилите до 31.12.2016г. официални уведомления от съда до КОНПИ. В тази връзка е възможно изменение на стойностите, поради по-късното уведомяване на комисията. Точната стойност ще бъде отразена в годишния доклад за дейността на КОНПИ.
Колко от имотите са продадени, на каква стойност и къде са отишли парите, са въпроси от компетентностите на НАП. КОНПИ няма компетенции по управление на отнетото имущество. Колко са предоставени и на кого е въпрос от компетентността на Мининстерският съвет. На интернет-страницата на правителството могат да се проследят решенията на кабинета по ЗОПДНПИ.
След осъществена кореспонденция с Междуведомствения съвет, както и с оглед изготвени справки от интернет страницата на Министерския съвет-система за Правна информация е установено, че на основание чл.89, ал.1, във вр. с чл.90, ал.1 от ЗОПДНПИ са приети общо 7 решения от Министерския съвет. Съгласно приетите решения е предоставено имущество за управление на бюджетни организации и общини, за изпълнение на техните функции, а решенията за продажба на отнетото имущество са изпратени за изпълнение на Националната агенция за приходите, по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, както следва:
- Решение № 367 от 04.06.2014г.;
- Решение № 530 от 17.07.2015г.;
- Решение № 634 от 21.08.2015г.;
- Решение № 1044 от 30.12.2015г.;
- Решение № 599 от 22.07.2016г.;
- Решение № 1090 от 28.12.2016 г;
- Решение № 67 от 26.01.2017 г.
Де факто провери цитираните решения. В повечето от тях на НАП се възлага да продаде конфискувани с различни съдебни решения имоти в цялата страна. В няколко решения обаче извън това правителството предоставя имоти на различни институции.
Така с решението от 28 декември м.г. недвижим имот в Перник е обявен за публична държавна собственост и е предоставен за управление на областния управител. Става дума за търговски център „Йоина“, конфискуван от осъдения бизнесмен Пламен Кръстев. Той има присъда за контрабанда от Гърция чрез използване на документи с невярно съдържание.
Решение от 21 август 2015 г. е за имоти на Димитър Желязков, по-известен като Митьо Очите в Несебър. След пет неуспешни опита за публична продан – често срещан проблем, когато става дума за видни фигури от подземния свят, те са предоставени на Министерството на правосъдието, конкретно за нуждите на Агенцията по вписванията. Става дума за новопостроени апартаменти в Несебър, в които се нанася службата по вписванията.
С решение от 17 юли 2015 г. пък на община Тетевен е предоставен конфискуван имот в село Васильово. Той е трябвало да бъде използван за нуждите на кметството.
Измежду последните съдебни решения в полза на КОНПИ впечатли конфискацията на злато за 240 000 лева от ромска фамилия, осъдена за измами в Палестина.
Към момента няма влязло в сила окончателно съдебно решение по делата, които се водят срещу фамилията от Долни Дъбник, отговориха от комисията. И поясниха – разпореждането със съдбата на златните накити при това положение е в ръцете на Междуведомствения съвет.
