Министерският съвет одобри българските позиции по две дела на Съда на Европейския съюз, съобщиха от правителствената информационна служба. Дело С-518/16 „ЗПТ” АД е във връзка с обжалване на ревизионен акт, с който са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и лихви. То е образувано по преюдициално запитване на Софийския градски съд във връзка с висящо пред него гражданско дело №4928 по описа на съда за 2015 г. с жалбоподател „ЗПТ” АД и е срещу Народното събрание на Република България, Върховния административен съд (ВАС) и Националната агенция за приходите (НАП).
Предмет на преюдициалното запитване е дали разпоредбите на Регламент (ЕО) №1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ и по-конкретно чл. 1, параграф 1, буква „г” от него, както и чл. 35 от Договора за функционирането на Европейския съюз, следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО. Освен това, трябва да се установи дали чл. 1 от Регламент №1998/2006 следва да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде отказано ползването на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, в случай като този по главното производство.
Дело С-507/16 на Съда на ЕС е във връзка с обжалване на ревизионен акт, с който са установени задължения по ДДС и лихви. То е образувано по преюдициално запитване на Административен съд София-град във връзка с административно дело №12585/2015 г. с жалбоподател „Ентъртеймънт България Систем” ЕООД и ответник по жалбата – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централното управление на НАП.
Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на членове 214, 168, буква „а” и чл. 169, буква „а” от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност в аспект дали допускат национално законодателство, което прави разлика между хипотезата за идентификация на данъчно задължено лице за обща регистрация за ДДС цели, от една страна, и хипотезите за идентификация на лицето за специална регистрация за ДДС цели, от друга, като не предоставя право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задължено лице, което се ползва от специалния режим за малки предприятия, тъй като не е достигнало оборота, необходим за обща регистрация и не е упражнило правото си на избор за такава, но има специална регистрация, поради извършване на трансгранични доставки на услуги.
Целта на запитванията е да не се допусне установяване на съдебна практика, противоречаща на правото на ЕС.
