Ден след побликуването за обществено обсъждане на проекта на Закон за международната закрила, който да замени изцяло сегашната уредба, от Българския хелзинкски комитет реагираха очаквано остро. В мотивите към проекта Държавната агенция за бежанците посочва, че предлаганият законопроект представлява фундаментална реформа в областта на убежището съобразно разпоредбите на новия Пакт на Европейския съюз за миграцията и убежището. Целта е прилагане на единен европейски стандарт за предоставяне на международна закрила в условията на ясни, предвидими и справедливи решения.
„Сегашната система вече не работи. В продължение на изминалите пет години
ЕС не успя да я поправи. ЕС трябва да излезе от сегашната „задънена улица“ и да се
справи със задачата. С новия Пакт за миграцията и убежището Комисията предлага
общи европейски решения за европейските предизвикателства. ЕС трябва да премине
от ad hoc решения към предвидима и надеждна система за управление на миграцията“ – цитира ДАБ съобщение за медиите от 23.09.2020 г. на Европейската комисия.
От БХК смятат обаче, че новият закон ще блокира националната система за убежище и се позовават на дадените по проекта отрицателни становища:
„На 23 януари 2026 г. Министерският съвет публикува за обществено обсъждане внесения от Държавната агенция за бежанците Законопроект за международната закрила, който да замени настоящия Закон за убежището и бежанците. Проектът цели да отговори на задължението до 12 юни 2026 г. всички държави-членки на ЕС да въведат в сила разпоредби, за да синхронизират националните си закони с приетия през 2024 г. Пакт за убежище и миграция.
БХК изразява своето категорично мнение, че така публикуваният за обществено обсъждане Законопроект за международната закрила страда от лоша нормотворческа техника, неяснота, хаотичност и несистемно изложение на разпоредбите, както и многобройни и съществени празноти в уредбата относно ключови производства и процедури, уреждани от Пакта на ЕС за миграцията и убежището.
Основното възражение обаче срещу законопроекта е, че той противоречи на чл. 27, ал. 2 и 3 от Конституцията, която гласи че :“условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон“, тъй като убежището и международната закрила са различни правни режими. Наред с това, предложеният от ДАБ проект влиза в конфликт и с чл. 288, ал. 2 от Договора за функицонирането на Европейския съюз, чл. 47, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 36, ал.1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове.
Припомняме, че съгласно приетият от МС на 25 юли 2025 г. и комуникиран до Европейската комисия Национален план за изпълнение на Пакта, актуализиран на 4 декември 2025 г., България следваше да приеме изцяло нов Закон за убежището и бежанците до 31 декември 2025 г. В тази връзка със Заповед № Р-34 от 20.02.2025 г. на министър-председателя Росен Желязков към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е създадена Междуведомствена работна група за изготвяне на проект на нов закон в областта на убежището и бежанците.
На заседание на тази междуведомствена работна група, свикано от ДАБ на 7 ноември 2025 г., е представен Законопроект за международната закрила. БХК обръща внимание, че след това заседание почти всички участващи министерства, ведомства и международни агенции са представили отрицателно становище по представения от ДАБ законопроект за международната закрила с препоръка за неговата цялостна преработка в нов законопроект за убежището и бежанците в съответствие с приетия от МС Национален план за изпълнение на Пакта.
Непонятно е защо въпреки тези категорични отрицателни становища на заинтересованите министерства, ведомства и международни агенции и явното му несъответствие с Националния план за изпълнение на Пакта, Държавната агенция за бежанците внася този законопроект за приемане в Министерския съвет, а Министерският съвет го приема и публикува за обществено обсъждане. Становището на БХК е, че ако се пристъпи към внасянето на законопроекта в Народното събрание и приемането му в този вид, това ще блокира националната система за предоставяне на убежище и международна закрила и напълно ще осуети изпълнението от страна на Република България на Пакта за миграция и убежище на Европейския съюз, което следва да започне на 12 юни 2026 г.“
