Д-р Асен Пейчев, експерт по контратероризъм
Поправките от 2009 г. променят някои от по-ранните ограничения, като разширяват правомощията предимно по отношение на въоръжената охрана на лица, инкасо и ценни предмети. В основата си обаче, компаниите на китайския пазар остават в ръцете на доверени на режима кадри от Народноосвободителната армия и Народната полиция на Китайската народна република (КНР). Основен обект на защита представляват китайските инвестиции по света (вж. по-нататък).
Наблюдатели отбелязват, че китайската регулаторна рамка е доста по-либерална по отношение на редица субекти, които не покриват правилата за работа в самия Китай, но агресивно се конкурират с други ЧВОК на световния пазар.
Основни рискове и предизвикателства пред развитието на ЧВОК като фактор във военната политика Тук ще си позволя да разгледам по-подробно някои от случаите и практиките, които поставят ключово важните граници на рисковете и възможностите, които развитието на частното военно де ло създава.
На първо място,
разфокусирането на властовия „насилствен“ център
от държавата към частни компании представлява значима промяна в международното право и отправя предизвика телства към всяко национално законодателство.
Както отбелязва в свой документ „Прозрачност без граници“ (Transparency International):
„Някои ЧВОК все по-настоятелно търсят начини да разгърнат своята дейност в страни по цял свят, кои то имат критично ниски защитни механизми срещу корупцията в отбранителния сектор, без да има необходимото повишаване на регулаторни те изисквания свързани с тяхната дейност, което вероятно ще предизвика перфектната буря.
Съществуващите инициативи и опити да се регулира пазара, като напр. Документът от Монтрьо, описващ задълженията на държавите и Между народният кодекс за частните компании за услуги в сигурността, включващ доброволни стандарти за компании, които могат да бъдат одитирани и сертифицирани, са стъпка в правилната посока при представянето им. Но те са необвързващи и не стигат достатъчно далеч в адресиране то на съществуващите рискове. Нужен е по-силен и по-целенасочен набор от приложими стандарти.”
Казано по-разбираемо –
преминаването на военното насилие в частни ръце може да „огъва“ законите
много повече, отколкото си даваме сметка в настоящия момент.
Член 7 на Документа от Монтрьо дава определени гаранции, но далеч не изключва кризи (най-вече хуманитарни), предизвикани от нарушаването му на ниво „правителство“:
„Въпреки че встъпването в договорни отношения, само по себе си, не ангажира отговорността на договарящите се държави, последните са отговорни за нарушения на международното хуманитарно право, правата на човека или други норми на международното право, извършени от ЧВОК или техен персонал, когато такива на рушения се дължат на договарящата държава, в съответствие с обичайното международно право, по-специално ако те са:
а) инкорпорирани от държавата в нейните редовни въоръжени сили, в съответствие с вътрешното ѝ законодателство;
б) членове на организирани въоръжени сили, групи или части под командване, отговорно пред държавата;
в) упълномощени да упражняват елементи на правителствена власт, ако действат в това свое качество (т.е. официално са упълномощени от закон или подзаконов акт да изпълняват функции, обикновено изпълнявани от държавни органи);
г) фактически действайки по инструкции на държавата (т.е. държавата е инструктирала конкретно частния участник за поведението му) или под нейното ръководство/контрол (т.е. действително се упражнява ефективен контрол от страна на държавата върху поведението на частен участник)“.
На второ място,
крачката от “полузаконна“ ЧВК до терористична организация
е пренебрежимо малка. И… дори понякога неразличима, особено в „горещи“ точки като Близкия Изток, Север на Африка и др.
В динамичния глобален контекст, достъпът до стратегически важна информация за даден регион и военни възможности на държави те, дава на ЧВК достатъчно „изкушения“ да престъпват мандата на своите договори и да се озоват в ситуация, в която биха могли да използват своите разузнавателни данни, човешки ресурси и вече овладени позиции за незаконно овладяване и задържане на територии, ресурси и население.
Много изследователи обаче отчитат и обратната тенденция, в която ЧВК успешно участват в мисии, насочени срещу мощни терористични групи ровки, които представляват задълбочаващ се проблем със сигурността, особено за националните страни на развиващи се държави или такива, които се възстановяват от различни по мащаби и интензитет конфликти.
На това и други позитивни развития на ЧВОК ще се спра малко по-нататък. М. Ал Шехи отбелязва, че „… осъзнавайки тази за плаха, много правителства бързат да наемат дори по няколко ЧВК, за да охраняват техните територии, да защитават природните ресурси и критичната инфраструктура и да събират разузнавателна информация. Друг фактор, който засилва присъствието на тези компании в MENA, е войната в Ирак, където към 2007 г. броят на наетия персонал по сигурността вече е в съотношение 1:1 спрямо американския военен персонал.“
На трето място, като обезпокоителна тенденция
следва да откроим все по-честото и мащабно използване на ЧВК от частни компании
(най-вече от добивния сектор) като основен инструмент за гарантиране на корпоративните им интереси.
Както се посочва в доклад на Службата на върховния комисар по правата на човека (OHCHR) към Организацията на обединените нации (ООН), „Този тип услуги включва сигурността на обекти с чувствително и стратегическо значение като логистични хъбове, пристанища, летища и енергийни мощности.
Услугите включват набор от функции по отбрана и сигурност, простиращи се от осигуряване на физически периметър с въоръжена охрана до сензори и киберзащита. В това е включено и управлението на различи аспекти от логистиката и поддръжката на съоръженията. Този тип услуги често се използват от компаниите,
опериращи нефтени платформи и друго чувствително оборудване.
Като алтернатива, държавите често сключва договори с национални или международни ЧВК за управление на сигурността на периметъра за чувствителни и стратегически активи на тяхна територия.
Новото в актуалната тенденция е, че договорите се сключват на държавно ниво, но дейността се изпълнява извън суверенната им територия. Водещ в тази тенденция е Китай, тъй като китайският търговски и външнополитически дневен ред е съгласуван с инвестициите в Африка и най-вече в трансграничния проект „Един пояс, един път“.
Китай предпочита
да използва свои собствени ЧВК за осигуряване безопасността
на тези инвестиции, като определя самостоятелна тенденция заради мащаба в из ползването на тези компании.
На четвърто място, болезнената тема за „поверителната“ корупция в сектора на отбраната и сигурността засяга и ЧВОК. В стремеж да увели чат максимално печалбата си, ЧВОК в практиката си често сключват сделки с правителства на държави с високи нива на системна корупция, кое то действа стимулиращо и пагубно на този глобален политически проблем. „Приватизирането“ на редица функции, свързани с отбраната и сигурността в действителност стимулира корупционните клиентели не просто да търсят своя „дял“, но и да предприемат различни действия, насочени към абсолютно умишленото деградиране на съответната система за национална сигурност, с цел гарантиране изпълнението на ключовите функции от ЧВОК.
Тревожната тенденция за това е маркирана особено ясно от А. М. Навал, оглавява ща програмата за застъпничество на Transparency International Defence and Security:
„ЧВОК могат да играят важна роля в правителствените усилия за подобряване на сигурността, но те често действат в условия на секретност и извън стандартните структури за прозрачност и отчетност.
Тази динамика създава благоприятстваща среда за процъфтяване на корупцията и конфликтите и ощетява финансово и по отношение на сигурността правителствата и обществата… усилията за регулиране на дейностите на тези компании са в съответствие с международноправните задължения във връзка с корупцията и трансграничната организирана престъпност.
Корупцията и неконтролираните действия на ЧВОК имат дългосрочни последици, като подкопават върховенството на закона, правата на човека и сигурността и заплашват легитимността на правителствата.”
Същевременно, ако процесът се управлява прозрачно и с твърдо, принципно отстояване на държавния интерес,
стратегическите и оперативните модели на ЧВОК могат да имат и обратния ефект
– намаляване на съществуващата корупция и най-вече на неефективността в държавно до минираните сектори на отбраната и сигурността (виж по-нататък в разглеждането на възможностите пред ЧВОК).
Възможности за подобряване на политиките и управлението в отбраната и сигурността на основа на практиката на ЧВОК Както бе анонсирано в началото на статия та, тук ще разгледам и някои позитивни развития, свързани с ЧВОК в националните и международната системи за сигурност.
Предвид устойчивата тенденция на развитие на сектора, процесът след ва да бъде преценен от гледна точка на добронамереното, етично и продуктивно за отбранителните системи сътрудничество с ЧВОК.
На първо място, управленският модел на тези компании заслужава задълбочено проучване и анализ. Не за друго, а защото като частни предприятия –
при положение, че не участват в незаконна дейност
– те могат да бъдат приети като „добра практика“. Въз основа на която да бъдат планирани и изпълнявани реформи в отбранителния сектор, който от дълги години страда репутационно от съмнения (а често са налице и абсолютно обективни доказателства) за лошо управление – както поради липсата на капацитет, така и (много повече) от целенасочени злоупотреби, обслужващи корупционни клиентели в политическите системи на много държави.
Това е и подходът,
възприет при създаването на Документа от Монтрьо,
в който добрите практики се разглеждат като устойчива основа за развитие на нормативната рамка.
На второ място, ЧВОК могат да бъдат изключително полезна среда, в която да се култивира възраждане на интереса към професионалното поприще в отбраната.
Голяма част от демократичните държави по света са изправени пред
двойното предизвикателство на повишения риск
за сигурността и ниския интерес на хората в трудоспособна възраст да търсят кариерно развитие в армиите на съответните държави.
При ясна нормативна рамка и възможности за професионално развитие, ЧВОК потенциално могат да генерират много по-голям потенциал в областта на човешкия капитал в сектора на сигурността и отбрана та и да стимулират „обратен трансфер“, т.е. не както обикновено, от държавните към частни отбранителни структури,
а от частните армии към съответните национални армии,
след определен период за балансиране на условията на работа, възнагражденията и кариерните перспективи.
Добрата практика на много държави за повишаване на възнагражденията за държавна работа в сектори като образованието, здравеопазването и др. по казва, че това развитие е възможно и следва да се приеме като рационална възможност.
На трето място, комбинацията от надеждно партньорство и ясна, прецизна и насърчаваща нормативна рамка би могла да е изключително плодотворна за „изсветляване“ на сектора и повишаване на общественото доверие в него – ако ЧВОК отговарят в дейността си на строги нормативни критерии и се придържат към тях, това би създало
многообещаващи развития за подобряване на общата среда за сигурност
– не бих преувеличил, ако кажа – в глобален мащаб!
В обобщение от направения преглед на развитието в сектора на частната отбранителна дейност, сигурността и разузнаването, следва да посоча, че настоящият турбулентен период в геополитиката неминуемо ще промени баланса на силите и ще създаде допълнителни възможности за развитие на ЧВОК.
От тази гледна точка, интересът на демократичната световна общност е да създаде час по-скоро прецизна и ефективна за прилагане нормативна рамка, в която тези военни формирования да бъдат надеждно поставени под мониторинг и контрол в дейността си.
Санкцията на международни организации като ООН и НАТО върху ключовите принципи и начини за прилага не е от особено съществено значение.
