Те променят системите за национална сигурност във все по-голям териториален и геополитически мащаб.
Карл фон Клаузевиц: „Вместо да сравняваме (войната) с изкуство, бихме могли по-точно да я сравним с търговия, която, в своята същност, също е конфликт на човешки интереси и действия; а тя все пак е по-близка до политиката, която, на свой ред, може да се приеме за вид търговия в по-голям мащаб“. Нека не заблуждаваме дори и най-слабо за познатите с темата читатели – в тази статия няма да има „откриване на топлата вода“!
Към сентенцията на Клаузевиц аз само бих добавил, че „търговският елемент“ в политиката и войната показват само една тенденция – към устойчиво нарастване!
Д-р Асен Пейчев, експерт по контратероризъм
Общият пазар на частни военни услуги, предоставяни от частни военни и охранителни компании (ЧВОК) се оценява на 240 млрд. долара към 2020 г., а прогнозата е да достигне 457.3 млрд. долара до 2030 г., основно за сметка на конфликти в Южното полукълбо, но не само там.
По данни от 2017 г., около 20 млн. служители в този сектор имат официални договори в глобален мащаб.
Още в самото начало следва да отбележим важни различия и нюанси в разбирането за сектора, които са формирани в различните държави, в които е най-развит – това ще бъде и основен акцент по-нататък. Различията съществуват дори на ниво „наименование“.
От съвсем краткото частна военна компания (ЧВК), което се използва широко в Русия и „русский мир“ до малко по-обхватното частна военна и охранителна компания (ЧВОК), което пък е буквалният превод на Private Military and Security Company (PMSC) и отразява по-широките функции, които тези формирования могат да изпълняват.
Тук ще възприема ЧВОК като съкращение и смисъл, макар че моето виждане е за дори още по-подробно наименование –
частна военна, охранителна и разузнавателна компания (ЧВОРК),
защото разузнавателната функция е съществена част от стратегическото предназначение, а и от оперативно-тактическата дейност на този тип военни формирования.
Както се посочва в документ на Женевския център за управление в сектора на сигурността (DCAF), “Тези услуги включват
– бойна поддръжка;
– събиране на разузнавателна информация;
– оперативна и логистична поддръжка;
– обучение на силите за обществена сигурност;
– защита на стоки, инфраструктура и лица;
– защита на стоки, инфраструктура и лица;
– поддръжка на оръжейни системи.
Докато някои дейности, като бойни действия, са свързани с военни участници, а други дейности, като защитата на инфраструктурата, са свързани с участници в сигурността, няма универсално прието разграничение между компаниите, които предоставят военни услуги, и тези, които предоставят услуги за сигурност…”
Все пак, тъй като тази статия е предназначена основно за публиката онлайн, заради оптимизираното търсене в интернет, моят избор е да използвам ЧВОК с цел по-лесно откриване на този текст.
В потвърждение на старата максима, че „историята се повтаря“ (но без намек за марксистки уклон в анализа), частното „воюване“ преживява своя мащабен ренесанс, при това процесът е наистина глобален и обхваща региони и държави от всякакъв мащаб и принципи на държавно управление (вкл. демокрациите, което е много тревожен симптом).
Както е отбелязано в специален документ на ЕС, посветен на разрастването на пазара на ЧВОК, „Държавите се обръщат към ЧВОК по различни причини, но тази тенденция е част от по-широк процес за демонтиране и преконфигуриране на някои от традиционните инструменти на държавния суверенитет в отговор на бързо развиващата се среда за сигурност (контрол на границите/териториите, защита на инфраструктурата, хибридни заплахи, пропаганда…).
На Запад тенденцията често е движена от бюджетен натиск, отговорна призивите в общественото мнение за намаля ване на преките държавни инвестиции в армията (напр., заради „умората“ от Студената война, за почнала през 90-те год. на ХХ в.) и нарастващата сложност на някои операции в размирни части на света.
На други места възходът на ЧВОК може да се интерпретира като пряко последствие от слабостта на държавните структури като цяло, и на военните, в частност. В същото време конфликтните зони се увеличават. В резултат от тези процеси, правителствата често се обръщат към частния сектор като начин да получат повече стойност за парите си“.
Малко хронология и бележки за основните „школи“ в ЧВОК.
Възраждането на частното военно дело в на стоящия му глобален обхват и значение категорично следва да датираме със създаването и бързата експанзия на компанията „Блекуотър“, създаде на през 90-те год. на ХХ в. от бившия флотски офицер Ерик Принс.
Компанията се превръща в една от най-известните ЧВОК след спечелването на значими договори с Департамента по отбрана та, свързани с осигуряването на сигурността на американския военен и цивилен персонал в Ирак по време на интервенциите между 2003 и 2011 година.
Бързият подем на „Блекуотър“ е индикативен не само за разрастването на мащаба в дейността, но и по отношение на бюджетите, с които се финан сират участията на ЧВК „на терен“ – ако при пър вия договор на компанията в Ирак през 2003 г., чийто предмет е осигуряването на сигурността на посланик Л. Пол Бремер, стойността на услугите възлиза на 21 млн. долара за период от 11 месеца, то в периода 2004-2008 г. общата стойност на всички „иракски“ поръчки вече е 320 млн. дола ра.
Заедно с G4S, „Блекуотър“ остава една от две те най-големи американски ЧВОК. Най-късно с началото на руската инвазия в Украйна, широката публика също вече знаеше какво означава ЧВОК. Евгений Пригожин и
неговата фирма за военни поръчки от различен мащаб и интензитет – „Вагнер“
– вече имаше значителна история в различни военни конфликти, а самият Пригожин (приживе) си позволяваше да акцентира публично върху решаващата роля на неговите „служители“ в руската намеса в конфликтите в Сирия, Либия и Украйна.
ЧВК „Вагнер“ е на практика конгломерат от различни фирми, всички свързани с Русия и руската държава в частност, които работят по договори с чужди правителства. Това позволява на руската държава да участва в редица колониални авантюри без особена отчетност у дома или в чужбина. Бизнес моделът на ЧВК „Вагнер“ в Африка има три потенциални елемента, които се комбинират в различна последователност в зависимост от страната в която се действа. Тези три елемента – военен, икономически и политически са най-ясно изразени в Централно Африканската Република (ЦАР), която е бивша френска колония в която „Вагнер“ се установи през 2018 година.
При това, въпреки че няколко руски ЧВОК придобиват световна известност (освен „Вагнер“, това са Славянският корпус, РСБ-Груп, Мар и др.), официално в Русия няма правен статус за тези компании, т.е. не съществуват
закони и подзаконови актове, забраняващи или разрешаващи дейността им.
С други думи – воюващите „частници“ в руски компании, на практика, следва да бъдат третирани като терористи, вкл. „по целесъобразност“ от собствената им държава, ако това не обслужва интересите на Кремъл.
Както се отбелязва в анализ по темата на компанията за отбранителна продукция „Авангард“ от 2023 г., „Фактически ЧВОК действат в „сивата“ зона на правото – използването на наемници в Русия е забранено от чл. 359 от НК на РФ (наказва се с лишаване от свобода с от 3 до 7 г. при общ режим за участие във военен конфликт).
Все пак, при включването в състава на въоръжените сили на страната (или при сключване на съответните договори с упълномощени представители на държавната власт) наказания за наети участници в бойни действия не се предвиждат.
Сътрудниците на ЧВОК в Русия са частично узаконени – поправките от 2016 г. във Федералния закон „За воинските задължения и военната служба“ приравняват гражданите от резерва към изпълняващите задълженията си военни, ако взе мат участие в действия по пресичане на между народна терористична дейност извън пределите на Русия.
Така постъпването на военна служба по договор не се счита за наемничество и не се преследва от закона. По-сложна е ситуацията със статуса на ЧВОК (като организации), но от гледна точка на милитаризацията в страната и печалбите на подобни компании (което е от значение за бюджетните приходи от данъци)
може напълно реалистично да се очаква, че ще бъдат приети закони,
легализиращи и регламентиращи дейността на ЧВОК.“
Това становище се допълва и от П. Лузин, според когото „Руската армия е на път да се превърне в нерегулярна. Наемници и „доброволци“, които служат по други правила – като противовес на обичайните военнослужещи на договор и наборните войници, служещи по старите правила, които самото Министерство на отбрана та трудно може да спазва или изобщо не може“.
Бързият и трагичен край на Пригожин (т. нар. „Готвач на Путин“),
след като си позволи да критикува и заплашва своя създател и покровител,
е индикативен за няколко важни елемента от профила на съвременните ЧВОК, които ще разгледам малко по-нататък в разработката.
При това, „Вагнер“ е една от частните армии в този „икономически сектор“ в Русия. Както отбелязва анализаторът от „Le Monde Diplomatique“ Ф. Леймари, „Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна“.
Като особено опасни следва да обозначим
няколко крайнодесни руски организации и военни лидери,
които успешно прикриват развиването на частни военни услуги, въпреки че има доказателства за тайно сътрудничество с Федералното правителство на Русия, по специално с Федералната служба за безопасност (ФСБ) и военното разузнаване, Главно разузнавателно управление (ГРУ).
Става дума за
„Русское имперское движение“ (РИД), базирано в Санкт-Петербург
и оглавявано от Станислав Воробьов. Организацията изповядва крайни монархистки възгледи, поддържа връзки с крайнодесни и фашистки организации в Европа и САЩ, което обаче явно не е в противоречие с някои президентски възгледи на В. Путин.
Данни за участие на РИД-овци (както се наричат членовете на организацията) във военни действия в Донбас има още от 2014 г. като там форматът е на т. нар. „Имперски Легион“, чийто лидер Денис В. Гариев е сред лицата, обявени за между народни терористи от Държавния департамент на САЩ през април 2020 г., заедно с РИД, която се третира като терористична организация.
Свързан с РИД е Центърът за тактическа и огнева подготовка „Партизан“, което рекламира себе си с повече от 20 курса, водени от военни ветерани от 2012 г. насам.
„Партизан“ нашумява през 2020 г. със журналистически разкрития, че в курсове те участват германски крайнодесни екстремисти от германската Национална демократична партия (NPD) и от малката дясна „Третият път“, кои то идват по линия на връзките с РИД. Установено е още, че в центъра са се обучавали и шведски и финландски граждани.
Противно на ситуацията в Русия, ЧВОК в Китай са нормативно регулирани още от 90-те год. на ХХ век. Китай има мощен и добре развит сектор, за който широката публика знае много малко.
Донякъде, китайският възход съвпада с първите пробиви на „Блекуотър“, но контекстът е много по-различен – първите закони са силно огранича ващи, макар и индикативни за по-мащабния политически план на Дън Сяопин за „отваряне“ към Запада и допускане на ограничена приватизация в държавната функция, свързана със сигурността.
В началото само бивши военни и полицаи могат да кандидатстват за лиценз и регистрация, а частни те служители по сигурността нямат право да но сят оръжие.
Следва продължение…
