Виена отдавна се е утвърдила като европейски център на световния шпионаж, печелейки луди пари от този „факт“. Министерството на правосъдието на Австрия обаче иска да затвори законовите вратички, които позволяват безнаказаното осъществяване на шпионска дейност и да я направи по-опасна. Или поне такива са амбициите на правосъдния министър Алма Задич, заявени в интервю пред общественото радио ORF на 4 април.
Австрия има най-толератнтите към разузнавателните служби закони в Европа когато става въпрос за подслоняването на чуждестранни агенти на нейна земя. Те разрешават на разузнавачите да изпълняват безпроблемно задачите си, стига да не събират сведения директно срещу страната.
“Трябва да гарантираме, че шпионската дейност в Австрия е наказуемо деяние, независимо срещу кого е насочена”, казала Задич. И допълнила, че “всички пропуски в криминалния кодекс трябва да бъдат запълнени”.
Историите за размяна на шпиони, убийства и интриги от Студената война са част от ДНК на Виена. По оценка на експерти от бранша, 7000 тайни агенти живеят сред акредитираните почти 17 000 дипломати в австрийската столица с население от 1.9 млн. души. Тези агенти са представители на различни държави, търсещи преимущество във важни институции като Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) и Организацията на страните-износителки на суров петрол (ОПЕК).
Натискът за промяна на законите се засили след като австрийската прокуратура арестува бивш контраразузнавач по подозрение, че е шпионирал за Русия. През 2023-а пък разследващ журналист, разкрил шпиони на Кремъл, работещи във Виена, напусна австрийската столица от страх за сигурността си.
Междувременно, официалните власти продължават да разследват дали арестуваният агент е част от по-голям шрионски кръг, ръководен от избягалия в Москва австрийски бизнесмен Ян Марсалек – бивш главен оперативен директор на фалиралата германска платформа за разплащания “Уайъркард”. Контактите на Марсалек с Русия са били разкрити в интернет-контакти с българин, който в момента е арестуван във Великобритания и за когото се твърди, че е ръководител на шпионска клетка от няколко души, работеща за Москва, пише австрийският вестник “Кронен”.
В последния си годишен доклад пък австрийската разузнавателна агенция – Федерална служба за защита на конституцията и борба с тероризма – посочва, че “изключително ограничените юридически опции за противодействие на шпионската дейност, води до изключително голямо насищане с чуждестранни разузнавателни и тайни служби в страната”.
Въпреки че агентите от Китай, Иран, Русия и Турция са начело в австрийския списък на проблемните чужденци, приятелските държави също са представени подобаващо в шпионската общност в Австрия – според оценки, 80 шпиони развиват дейност във Виена.
