Националната агенция за приходите се размина с плащането на глобата в размер на 5.1 млн. лв., наложена й от Комисията за защита на личните данни след огромния теч на лични данни от средата на 2019 година. С решение на второинстанционния Административен съд София – град (АССГ) е уважено възражението на приходната агенция за изтекла абсолютна погасителна давност, като делото е прекратено без възможност за касационно обжалване.
Глобата беше наложена с наказателно постановление на Комисията за защита на личните данни през август 2019 г., но НАП я обжалва пред Софийския районен съд (СРС), който потвърди глобата, но с огромно закъснение – едва в края на миналата година. НАП, разбира се, обжалва отново, като софийският административен съд насрочи бързо делото, но според приходната агенция
абсолютната давност за съдебно преследване е изтекла
и то трябва да бъде прекратено.
От НАП се позовават на тълкувателното постановление на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и на Втора колегия на Върховния административен съд, с което е прието, че по въпроса за давността Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата за погасяване на наказателното преследване в Наказателния кодекс. А именно, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80 НК, т.е. 3 (три) години.
Така с изтичането на четири години и половина абсолютната погасителна давност е настъпила още на 15 януари, като независимо от първоинстанционното решение за потвърждаване на глобата,
голямата “заслуга” за погасяване на преследването е на СРС,
където делото се влачи…. „само“ четири години и кусур. Включително и заради мерките по време на COVID пандемията, оправдали отлагането на няколко поредни заседания. Иначе, с решението си СРС потвърди изцяло санкцията, наложена от КЗЛД – както по основания, така и по размер.
„Съдът намира, че обжалваното решение, с което е потвърдено процесното наказателно постановление, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него, трябва да бъде постановено друго, с което се отмени наказателното постановление и прекрати административно-наказателното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест“, съобщиха от АССГ без още решението да е публикувано.
Тезата на КЗЛД, че давността изтича не на 15 януари, а на 15 юли тази година, явно не е приета от въззивната инстанция, тъй като се основава на 5-годишна погасителна давност, приложима
само в случай на влязло в сила наказателно постановление.
Това условие в случая не е обаче налице, тъй като актът на КЗЛД не успя да влезе в сила поради обжалването му отстрана на приходната агенция.
За голямото изтичане на данни в НАП се разбра в средата на юли 2019 г. с изпратени до медии имейли от „анонимен руски хакер“.
За атаката бяха повдигнати обвинения в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група с користна цел собственикът на „Тад груп“ Иван Тодоров, служителят Кристиян Бойков и търговският директор Георги Янков, сочен за подбудител заедно с Тодоров.
Наказателното дело още не е започнало по същество,
защото Софийският градски съд два пъти връща обвинителния акт на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения.
Както може да се предполага, перспективата за реализиране на персонална отговорност по това дело е илюзорна. За засегнатите от пробива граждани с изтекли лични данни остава възможността да съдят държавата за причинените им вреди, които трябва да доказват поотделно.
Иронията е, че дори при наказване на НАП да плати 5-те милиона, тя ще ги вземе от своя бюджет, за да ги внесе в централния, след което финансовото министерство ще ги върне на приходната агенция отново през бюджета. Би останало обаче усещане за справедливост, а не за избягване на отговорност по съдебен ред.
Че то има граждани завели искове. Даже има хора ,да получат по 500 лв. обезщетение. За гражданско дело давността дали е изтекла или не се сети сам…
