Финансист №1 отряза мераците на ВСС за повече пари, само Върховният касационен съд се радва на увеличение
Специално ведомство със структура, замръзнала в средата на миналия век – така миналата седмица „БАНКЕРЪ“ описа дереджето на вътрешното ведомство в публикацията си „МВР в очакване на поредния рекорден бюджет“.
Повод за този извод ни даде единственият по онова време проектобюджет, съчинен от служебните министри на Гълъб Донев, според който вътрешното ведомство бележеше нов рекорд във финансовата си история – цели 2.412 млрд. лева. Или с близо 350 милиона повече, отколкото през 2021 година!
Тогава отбелязахме още два забележителни факта. Първо – че златното правило 90% от парата да се харчи за заплати и обезщетения е вечно, защото в „служебния“ проектобюджет по това перо бяха „отцепени“ 2.169 млрд. 500 лева! И второ – без значение кой е на власт, какви са приоритетите му и какви реформи обещава и прави, т. нар. личен състав в МВР си остава… 50 000 бройки.
Променливо се оказа само количеството на униформените меверейци, защото днес те вече са два пъти по-малко, отколкото в началото на демокрацията.
С надеждата, че настоящият редовен финансист № 1 Асен Василев ще поеме тази висока топка и ще я свали ниско по терена, зачакахме неговия „Бюджет 2023“. Защото той преди година вече беше обявил, че ще даде повече пари на МВР, но само срещу дълбоки структурни реформи. За такива обаче засега никой не обелва нито дума, въпреки че проектосметката на т. нар. ротационен кабинет
направо удря в земята сметките на Гълъб Донев.
От предложения проект става ясно, че в условията на продължаващата война в Украйна и общата за дестабилизация на света, МВР се оказва много по-важно ведомство, отколкото да речем Министерството на отбраната. Ако за отбраната кабинетът е готово да задели 2.382 милиарда, то за вътрешните работи са предназначени малко повече – 2.407 милиарда лева. Има-няма с около 5 милиона по-малко от парите, които щеше да получи МВР, ако беше минал проекта на служебното правителство (2.412 млрд. лева).
Спазено е и евъргрийн-правилото
около 90% от парите да отидат за заплати и обезщетения.
За тази цел са предвидени 2.169 милиарда, т.е. точно толкова, колкото предвиждаше и Донев в неговите сметки.
Прави впечатление, че по актуалната политика за охрана на границите, включително и външните европейски граници (става дума за „браздите“ с Турция, Северна Македония и Сърбия), Асен Василев е заделил почти 344 млн. лв. – с около 60 милиона повече, отколкото дадените през 2022 г. 288.1 млн. лева.
Дали тези пари ще бъдат достатъчни,
за да парираме страховете на нашите партньори от ЕС,
които все още не ни допускат в Шенген – било заради липсата на резултати в борбата с корупцията, било заради неудържимия (според тях) наплив на нелегални мигранти през границите ни – не е ясно. Но щеше да направи добро впечатление, ако заделените средства за охрана на външните европейски граници бяха с две-три идеи повече.
В сектор „Сигурност“ като цяло малко повече пари са заделени и за контраразузнавателната дейност: от 138.290 млн. лв. през 2022 г., сега в портфейла на ДАНС би трябвало да влязат 163.837 милиона. Тенденцията от последните години за ръст на издръжката остава: през 2019 г. – 115.689 млн. лв., през 2020 г. – 125.862 млн. лв., през 2021 г. – 137.551 милиона.
КПКОНПИ, за която още по време на съставянето на бюджетната рамка за 2022 г. се говореше, трябваше да бъде разделена на две,
също получава повече пари и все още… като едно цяло.
За тази година са предвидени 26.613 млн. лв., докато през 2022 г. бюджетът на КПКОНПИ е бил 24.680 млн. лв., а през 2021 г. – 23.401 млн. лева.
От структурите в сектор „Сигурност“, харчовете на Държавна агенция „Разузнаване“ продължават да са най-скромни, макар и с малък ръст, който обаче
не може да се сравни с рекордните 50 млн. лв.,
дадени й през 2021 година. Бюджетът на агенцията падна до 43.628 млн. лева за 2022 г., а тази година за разведките са предвидени 48.695 млн. лева.
Издръжката на вътрешните „уши и очи“ на държавата също е увеличена – от 70.841 млн. лв. за 2022 г., за Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) тази година са предвидени 83.265 милиона. Факт, който показва, че държавата държи да разполага с достатъчен обем оперативна информация,
добита чрез „интимно“ подслушване, снимане и следене.
„Бюджет 2023“ доказва и коментиран през годините факт – с времето поскъпва и издръжката на една от най-обсъжданите служби у нас- Националната служба за охрана (НСО). През 2022 г. за НСО бяха предвидени 48.156 млн. лв., като тази парите вече са 53 448 500 лева.
Съдебната власт може би е най-прецаканата, защото там разликата между желаното и даденото е огромна. Това обаче е по стара традиция: от 1991 г. насам нито едно управляващо парламентарно мнозинство не е приело бюджетните щения на Висшия съдебен съвет.
За 2023 г. ВСС поиска 1.193 млрд. лв., но Асен Василев е склонил да даде 1.087 милиона. От тези пари, за самия ВСС ще отидат едва 56 млн. лв. при поискани цели 93 милиона.
С около
30 милиона е окастрен и поискания бюджет на прокуратурата
– от 430.1 милиона на 399.2 милиона.
За съдилищата е предвиден общ бюджет в размер на 550.341 милиона, докато ВСС беше поискал в проекта си почти 590 милиона.
Прави впечатление, че докато докато всички органи на съдебната власт в една или друга степен са порязани с парите, поискани с проектосметката на ВСС, единствено Върховният касационен съд се радва на увеличение. При поискани 26.199 млн. лв., върховните касационни магистрати ще получат 28.406 млн. лева. Или с около 2.2 милиона отгоре. Явно заради бъдещите разследвания на бъдещите главни прокурори ще да е този бонус…
Дали пък тази очевидна щедрост на кабинета „Денков-Габриел“ не е заради специалното място на ВКС в реформаторските планове на „ротационните“ партньори и подкрепата, която могат да очакват от върховните съдии в предстоящите законодателни битки?
