Отстраненият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Камен Ситнилски ще обжалва постановлението на Софийската районна прокуратура (СРП), с което се отказва образуването на досъдебно производство заради разлепените през лятото негови некролози около сградата на съвета. Това обяви самият Ситнилски, който днес бе на поредното заседание по дисциплинарното производство срещу него. Когато получа постановлението, ще го обжалвам, каза Ситнилски.
На днешното заседание по дисциплинарката срещу него, съставът е решил да призове на разпит онези кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, които не бяха избрани миналата година на делегатското събрание. Тези прокурори трябва да кажат дали знаят за оказван натиск да се гласува за определени кандидати.
Петима други свидетели са били разпитани днес – Емил Христов, апелативен прокурор на Бургас, временно отстранен, Иван Ванчев, окръжен прокурор на Хасково, временно остранен, Миглена Тянкова, председател на Окръжен съд – Хасково, Румен Боев, член на ВСС и Светлозар Лозанов,окръжен прокурор на Враца. По информация на Правен свят те са отрекли да им е оказван натиск, за да подкрепят един или друг кандидат.
Дисциплинарният състав все още не се е произнесъл по две искания на Ситнилски – да бъдат призовани като свидетели всичките делегати от събранието на прокурорите миналата година, както и да се изискат СРС-материалите от прокуратурата, за да може Ситнилски да се запознае с тях.
За днешното заседание бе призован и бившият главен прокурор и настоящ конституционен съдия Борис Велчев, но той не се появи. Очаква се да свидетелства на следващото заседание на 4 декември.
След заседанието Ситнилски не каза дали е намерил отговор на въпроса защо срещу него е образувано дисциплинарно производство, а срещу Румен Боев – не е, въпреки че и неговото име фигурира във въпросните разговори, записани със СРС. Възпитан съм да уважавам институциите. Не мога да взема отношение, защото бих могъл да засегна ВСС. Съветът трябва да работи, ако има грешки, трябва да ги отстрани, каза Ситнилски и добави, че, откакто е отстранен от длъжност, не чете в медиите какво става в съвета.
Скандалът около него избухна през лятото на т.г., когато в някои медии се появи стенограма от записани разговори между бившия заместник-главен прокурор, обвинителите Емил Христов и Иван Ванчев, члена на ВСС Румен Боев и председателя на Хасковския окръжен съд Миглена Тянкова. След проверка се оказа, че разговорите са записани в резултат на законно приложени специални разузнавателни средства спрямо апелативния прокурор на Бургас Емил Христов, който е разследван за длъжностно престъпление.
Двама от членовете на ВСС – Ясен Тодоров и Галя Георгиева, си извадиха допуск до класифицирана информация, за да прочетат данните от СРС. По-късно и двамата бяха сред вносителите на предложението за образуване на дисциплинарно производство, а Галя Георгиева, освен това, е и докладчик по това производство и председател на състава.
Камен Ситнилски сигнализира прокуратурата с искане Георгиева и Тодоров да бъдат разследвани за престъпление по чл. 145а от НК – за разгласяване на данни от СРС извън целите на наказателното производство, както и с искане да се разследват лицата от прокуратурата, които са им осигурили достъп до СРС-тата да ги четат. Материалите са пратени на ДАНС за проверка, но агенцията все още не се е произнесла.
Според юристи допускът до класифицирана информация на Галя Георгиева и Ясен Тодоров е издаден в нарушение на закона. Те се позовават на чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), според който съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа необходимост да се знае, но само за конкретното дело, по което те работят. Никъде в закона не се казва, че членовете на ВСС получават допуск на принципа необходимост да се знае, още повече, че съветът е административен орган и не се занимава с разследвания и процеси, коментират юристи.
Висшият съдебен съвет няма ръководител на организационна единица, той е колективен орган, който не е взимал решение Галя Георгиева и Ясен Тодоров да минат през проверка на спецслужбите за допуск, изтъкват запознати.
Изхождайки от тези текстове на закона, юристи задават въпроса тогава на какво основание някой от прокуратурата дал разрешение да четат секретните материали по разследването срещу Емил Христов.
Това са част от въпросите, на които трябва да отговори държавното обвинение при проверката си по сигнала на Ситнилски, наред с това дали Галя Георгиева и Ясен Тодоров са извършили престъпление по чл. 145а от НК като са прочели СРС и са ги разказали на част от колегите си, за да могат да внесат дисциплинарно производство срещу Ситнилски .
