Конституционният съд прие най-сетне да разгледа дело по сезиране на редови съдия. Димитър Кирилов от Районен съд – Плевен атакува чл. 53, ал.1, б. „а“, от Наказателния кодекс, който урежда задължителната конфискацията на автомобил -, но не само при пияни и дрогирани водачи, която разпоредба е нова, а при всички случай на извършено престъпление, при което колата е собственост на виновния и е послужила за извършване деянието. Разпоредбата беше разширена през миналата година, за да обхване и случаите в които автомобилът не е на извършителя, а на трето лице. В този случай виновникът трябва да заплати неговата равностойност.
Съдията Кирилов взел повод във връзка с водено от него дело срещи мъж, откраднал три бали с люцерна, които натоварил на ремеркето, теглено от фолксвагена му. По делото е наложено вече условно наказание по споразумение с прокуратурата, но съдията не е съгласен със задължителното отнемане на колата, с която извършителят мъкнал откраднатата земеделска продукция.
„Налице е несъразмерност между тежестта на извършеното престъпление, с оглед стойността на вещите предмет на престъплението, възстановяването на причинените имуществени вреди, наложеното наказание от една страна и от друга страна навлизането в имуществената сфера на виновния, като съдът е лишен от възможността да прецени и прецизира необходимостта от приложението на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, поради императивния характер на прилагането ѝ.
Сезиращият съд счита, че мярката по чл.53, ал.1, б. „а“ от НК по своята същност се намира в противоречие с разпоредбите на чл. 119, ал.1 от Конституцията на Република България, поради своята императивност, лишаваща съда от правораздавателната му функция, защото съдът когато осъществява наказателното правосъдие е свободен в преценката си за вида и размера на наказанието в пределите на специалната част на НК, а със задължителното приложение на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, законодателят го е лишил от каквото и да било възможност за индивидуализация и съразмерност, на които принципи е основана наказателната доктрина“, мотивира се Кирилов.
Кирилов спрял делото с първоначално намерение да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. После размислил и решил да се обърне към КС с аргумента, че оспорената разпоредба е „национална правна норма, която не попада в обхвата на компетентността на СЕС и не представлява мярка по прилагане на правото на ЕС“. Довод, който мнозинството в КС е приел, но пък очаквано на нож срещу него е скочил експертът по право на ЕС Атанас Семов. В свое особено мнение Семов развива обичайната си теза, че искането не отговаря на изискването за аргументирана преценка на приложимото европейско право. Въз основа на нея КС прие критерии за допустимост, които спират масово достъпа на съдийски искания до него.
