Призив за отказ от замразяване на най-ниските заплати в съдебната администрация отправи Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт. В отворено писмо до всички парламентарни групи и членове на бюджетната и на правната комисии, организацията настоява да се прави разлика между възнагражденията на магистратите и чиновниците в системата.
„Осъзнаваме, че към настоящия момент държавата е изправена пред множество предизвикателства и конкуриращи се обществени потребности. Именно поради това подхождаме с необходимото чувство за отговорност и реализъм. В случай че икономическите и бюджетните условия не позволяват през настоящата година цялостна актуализация на възнагражденията в съдебната система, молим да бъде обърнато специално внимание поне на най-ниските възнаграждения в съдебната администрация“, пише в писмото.
Подчертано е погрешното впечатление, че всички работещи в съдебната система получават сходни възнаграждения, но реалността е различна по отношение на хиляди съдебни служители – съдебни секретари, деловодители, архивари, статистици, призовкари, специалисти по човешки ресурси, финанси, информационни технологии и административно обслужване. Докато основните възнаграждения на магистратите към 2026 г. са от 2450 евро за младши магистрати до близо 4900 евро на върховно ниво, стартовите възнаграждения за основни длъжности в съдебната администрация остават на нива между 690 и 790 евро месечно.
Твърди се още, че е налице реална кадрова криза в съдебната администрация, като все по-често конкурсите остават без кандидати, а натрупването на допълнителни функции върху ограничен брой служители създава риск както за качеството на административното обслужване. Трудно се намирали хора, което било видно от конкурсите в съдилищата и прокуратурите, интересът към които бил често минимален, а нерядко липсвали кандидати с необходимата подготовка и квалификация.
Предвид огромния брой служители обаче се сочи и нуждата от реформа на съдебната администрация, която да започне с анализ на структурата и функциите ѝ. Предложено е изграждане на унифицирани организационни и щатни структури за различните нива на съдебната система – районно, окръжно, административно, апелативно и върховно. Целта е осигуряване на предвидимост, справедливост и равнопоставеност между органите на съдебната власт, а оттам и спокойствие в системата.
