Мистерията отстъпва място на трагедия – шест трупа, куп неизяснени въпроси за обстоятелствата около смъртта им, подложени на съмнение традиционни представи за семейство и отношения деца-родители, разлом в обществото по отношение на доверието към институциите в държавата…
Случаят „Петрохан“ дори не може да бъде определен като мистерия от сорта „Туин Пийкс“ – липсва онзи дълбок романтичен привкус в мрачната визия на Дейвид Линч за живота, в който доброто и злото са белите дробове на човека.
Ще е заблуда да мислим за случая „Петрохан“ с естетическите норми на прочутия сериал. Макар че все повече се налага впечатлението, че героите от тази история са толкова подчертано дуалистични по характер, колкото и героите от „Туин Пийкс“.
Един въпрос съпътства случая от самото му начало до финала, който остава отворен както в най-добрите филмови истории: Защо всички участниците в трагедията са мълчали и никой не е съобщил или написал СМС на някой от най-близките си хора какво и кой ги е преследвал в живота им в хижата? А това, както е известно, е основен акцент в заливащия ни като лавина наратив в социалните мрежи.
Според него всички в трагедията са били подложени на нечуван натиск, преследване и в крайна сметка на унищожение. От кого, как се казва, защо ги преследва?
Мълчание – както през годините, когато са поели стопанисването на хижата, така и непосредствено след намирането на трите трупа на 2 февруари. Никой не се е обадил на майка, баща, близък приятел да сподели притесненията си…
Ако Иво Калушев, Николай Златков и 15-годишният Александър наистина са станали свидетели на нещо ужасяващо, което се е случило на приятелите им Дечо, Иво, Пламен, защо не са сигнализирали на някой роднина, близък, приятел?
Освен това от 1 февруари до 8 февруари тримата са имали достатъчно време и възможности да потърсят помощта на някоя медия, на която биха могли да имат доверие, и да разкажат истината за случилото се.
Защо не са потърсили тяхната помощ, ако са се опасявали, че тайните служби или незнайният злодей, който ги преследва, ще ги ликвидират, когато ги открият?
Защо тримата не са се опитали да разсеят съмненията за съпричастността им в гибелта на приятелите им? Имали са мобилни телефони, радиостанция, сателитна връзка, както се твърди…
Знаели са, че разследващите ги издирват, защото най-нормалната реакция на криминалистите е да разберат от преките свидетели каква е предисторията на случилото се в хижа „Петрохан“.
И са били достатъчно интелигентни, за да са наясно, че при необяснимото им продължаващо укриване версията за съпричастността им в убийство става водеща…
Вместо това Калушев пише странен СМС на майка си, а по-късно поства стихотворението на Христо Ботев „Борба“ в профила си във „Фейсбук, за да бъде открит мъртъв в кемпера си седмица по-късно под Околчица, лобното място на поета-революционер?! Саможертва?! В името на какъв идеал?
Има и още въпроси. Например кое е онова неизвестно „болно момиче“, на което всички участници в трагедията са се опитвали да помогнат в тази кочина? Защо това намерение е било „в чест“ на майката на Калушев, както пише в СМС-а му до нея?
Най-интересното е, че в нито една от многобройните публикации в социалните мрежи във връзка със случая тези въпроси не са намерили място. Въпреки че, отговорите им в голяма степен ще повдигнат завесата около трагедията, която услужливо продължава да битува като мистерия, подобна на „Туин Пийкс“…
