Финансовото министерство публикува за обществено обсъждане промени в Закона за държавния дълг и Стратегия за управлението му за периода 2026 г. – 2028 г. Целта е надграждане и обвързване на съществуващата правна рамка с изискванията на членството в еврозоната, включително съгласуваност на уредбата със Закона за въвеждане на еврото.
С проекта се въвеждат клаузите за колективно действие, които ще се прилагат за всички държавни ценни книжа с първоначален срок до падежа над една година, след ратифицирането от Народното събрание и влизането в сила на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Въвежда се правна уредба относно избора, контрола и статута на първичните дилъри на ДЦК, което да укрепи правната сигурност, доверието на инвеститорите и ефективното функциониране на пазара на суверенен дълг. Създават се предпоставки за разширяване на кръга от участници, включително глобални инвеститори и адаптация на българския пазар към съвременните европейски стандарти.управление
държанвния
Важен акцент в проекта е и хармонизирането на националната уредба с практиките в Европейския съюз посредством въвеждането на омнибус сметки, които ще улеснят достъпа на чуждестранни инвеститори до българския пазар на ДЦК. В тази връзка се предвижда отпадане на хартиените поименни сертификати за собственост, издавани от поддепозитарите на ДЦК на физическите лица, като мярка за пълна дематериализация и дигитализация на процесите.
С проекта се урежда и приложимото право при трансгранични сделки, за да се гарантират правната предвидимост, защитата на инвеститорите и избягването на правни колизии. целта е съвместимост със сетълмент и платежните платформи на ЕС, което да позволи по-пълна интеграция на българския пазар на суверенен дълг към единния вътрешен пазар на ЕС.
„Очакваните резултати от предлаганите с проекта на ЗИД на ЗДД изменения са повишаване на ефективността, прозрачността и конкурентоспособността на пазара на ДЦК, намаляване на транзакционните и административните разходи, както и постигане на пълно съответствие със стандартите на еврозоната. По този начин ще се укрепи доверието в българския пазар на суверенен дълг и ще се създадат условия за повишаване на ликвидността и разширяване на инвеститорската база, с очаквания за наличието на положителен потенциал при формиране цената на финансиране на държавата“, мотивират се авторите на проекта.
Публикуваният едновременно с него проект на Стратегия за управлението на държавния дълг за периода 2026 г. – 2028 г. пък дава основните насоки за провеждането на единна политика в съответните с очакваните макроикономически и бюджетни прогнози в четиригодишен времеви хоризонт. Предназначението ѝ е да оцени и ограничи в максимална степен рисковете, които структурата и профилът на дълга генерират и да осигури стабилни източници за дългово финансиране.
