Председателката на Народното събрание Наталия Киселова не иска да обвинява и съди обвинения в плагиатство нейн бивш колега от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Петър Илиев. Това стана ясно от делото в Софийски градски съд срещу него, на което Киселова се яви за началото на процеса, след като не успя в предишните две заседания поради парламентарна заетост. Той се оказа обаче кратък и беше прекратен поради несъставомерност на деянието, описано в обвинителния акт.
Илиев, който понастоящем е адвокат, влезе в медийното пространство преди 4 години, когато беше предложен последователно от партия „Има такъв народ“ за правосъден и за вътрешен министър, както и за вицепремиер. По това време той беше главен асистент и част от катедрата по Конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, но особен акцент придаде позицията му на почетен консул на Барбадос у нас.
Разследването срещу него започна по сигнал на сдружението БОЕЦ за плагиатство под формата на преписани чужди пасажи в книгата му „Компетенцията на Народното събрание“. Оказа се, че Илиев ползвал текстове от дисертацията на Киселова „Парламентарен контрол“. Обвинителният акт беше внесен в районния съд 2 години в районния съд, но той прекрати делото и го изпрати на градския, който по закон трябва да гледа делата срещу лица с имунитет.
Градският съд пък се запъна с аргумента, че подсъдимият е консул, а в закона имало неяснота кой съд е компетентен да гледа делата срещу тази категория лица, чиято длъжност не е сред изброените в компетентността на окръжните съдилища. Така делото стигна до Върховния касационен съд, който реши спора за подсъдност с връщане на делото в градския съд с мотива, че Илиев попада в категорията „други лица с имунитет“.
Сега се оказва, че за твърдяното от прокуратурата престъпление от общ характер няма достатъчно данни и Илиев може да бъде съден само с частно обвинение. Той е обвинен за престъпление по чл. 172а от НК – който „записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право“. Формалното тълкуване на този текст сочи, че трябва да е използвано цялото чуждо произведение, в случая били заети само 20 абзаца от книгата на Киселова.
Тезата на прокуратурата, че изясняването на съставомерния текст е въпрос по същество, който трябва да се реши с присъдата, не беше възприета от съда с мотива, че не става въпрос за липса на престъпление, а че то е от частен характер и се преследва с тъжба на пострадалия. Киселова няма обаче намерение да го направи предвид заявения преди това отказ да се конституира като частен обвинител и граждански ищец по образуваното вече дело. Коментарът й пред медиите е, че „когато един човек не съжалява, какви претенции да имаш – наказанието трябва да е осъзната вина„.
