Липса на кворум в парламентарната правна комисия провали разглеждане на законопроекти за промени в Закона за адвокатурата, след като президентът Румен Радев наложи вето на част от последните приети от парламента текстове. На дневен ред са три проекта, един от които – на Министерския съвет, премахва забраната адвокатите да рекламират дейността си и въвежда правила за използване на посредници в професията.
В тази насока Европейската комисия започна преди 5 години наказателна процедура срещу България, но до налагане на санкции все още не се е стигнало. Тези нови регулации бяха приети окончателно миналата година, но президентът Радев реагира срещу други, уреждащи определянето на адвокатските разноски. След наложеното вето пакетът оспорените текстове бяха внесени за прегласуване, но това не се случи поради скандалните сцени в последния работен ден на 50-ото Народно събрание.
Другите два законопроект, които предвиждат уредба за разноските, са на депутати от ПП-ДБ начело с Лена Бориславова, както и на депутата от „Възраждане“ Златан Златанов. Спорен момент е кой да определя размера на адвокатските възнаграждения при назначаване на особени представители – съдът, който разглежда делото, или съответният адвокатски съвет.
Основният проблем е обаче как да се постигне разумен компромис при уважаването на договорните адвокатски хонорари при възражение за прекомерност. Неразборията настана след решение на Съда на ЕС срещу праговете в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в резултат на което те станаха ориентировъчни, а не задължителни за съда. Междувременно се стигна и до ефективни протести на адвокатските колегии в цялата страна срещу ниските размери на служебните хонорари по Наредбата за правната помощ и те бяха завишени, но влизането им в сила беше отложено за началото на октомври.
