Признанието, за което съобщиха колегите от в. „Сега“, е направено в открито съдебно заседание по заведеното от бившия командир на 61-ва Стрямска бригада гeн. Димитъp Шивиĸoв дело за обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответник по него е държавното обвинение, което в лицето на военната прокуратура мачкаше преди това Шивиков в продължение на 10 години за длъжностно престъпление в размер на 10 хил. лева.
Генералът беше обвиняем и подсъдим за пpиcвoявaнe нa вoeннo имyщecтвo на тази стойност ĸaтo ĸoмaндиp нa българския контингент в Aфгaниcтaн. Според военните прокурори злоупотребил с oдeялa, яĸeтa, пaнтaлoни, зимни ĸoмплeĸти, cпopтни eĸипи и дpyги ĸoнcyмaтиви, пpeдocтaвeни нa бойците ни с цел да бъдат paздaдeни ĸaтo бeзвъзмeзднa пoмoщ зa мecтнoтo нaceлeниe. B ĸpaя нa миcиятa чacт oт тoвa имyщecтвo ocтaнaлo нepaздaдeнo и e въpнaтo в Бългapия, a Шивиĸoв e oбвинeн.
След като по наказателното дело Шивиков беше оправдан на всички инстанции, той предяви иск срещу прокуратурата в размер на 120 хил. лева. На първа инстанция окръжният съд в Пловдив му присъди 50 хиляди, а след като и двете страни обжалваха, делото стигна до апелативния съд в града. Там исковата претенция беше уважена изцяло при забележителната изява на представител на държавното обвинение, който брани ищеца повече от неговия адвокат.
„Няма какво да умуваме – моралът и законът в случая са в един много жесток челен сблъсък, повдигнати са такива брутални обвинения! Отговорно заявявам без да се притеснявам, че това е дело бухалка. На три инстанции е оправдан генерал Шивиков – натовски генерал, както каза колегата, за 100 одеяла и 10 войнишки канчета. Няма какво да обсъждам предмета на делото и главния факт на доказване. Как колегите от Военната прокуратура са решили да изготвят обвинителен акт – колежката от капитан са я повишили в майор. Такава е нашата действителност, за съжаление!“, пледира прокурорът от името на държавното обвинение в ролята му на ответник по иска.
Следва изясняване на челния сблъсък между закона и морала, при което прокурорът признава, че оспорва размера на търсеното от ищеца обезщетение само формално, тъй като е убеден в правотата му. Апотеозът на пледоарията му е признанието за повсеместния слугинаж на съдебната власт в изпълнението на корупционни поръчки в полза на мафиотското задкулисие.
„Чисто морално не мога да твърдя, че решението е неправилно и необосновано – това би било абсурд! Чухме аргументите на защитата за завишаване на размера на обезщетението, на които няма да се спирам. Дълбокото ми вътрешно убеждение е точно в тази насока, но трябва да поддържам да се намали това обезщетение. Не може тая държава така да продължава, всичките обезщетения по ЗОДОВ са от нашия джоб. Заради намесата на разни дебелаци в съдебната система нещата станаха такива, за съжаление. Моля за произнасяне в този смисъл!“,
