мвр със засилено присъствие

ВКС подпря чиновниците в МВР за джобните

Тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд гарантира правото на чиновниците в МВР на пари за храна. Така се преодолява противоречивата практика на съдилищата по дела с този предмет. Досега едни съдебни състави признаваха това право, но други го отричаха, поради което бившият вътрешен министър Калин Стоянов поиска от върховните съдии тълкуване с предмет: „Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат ли право да им се осигурява храна или левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи?“.

Отговорът на ВКС съответно е: „Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата ѝ равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи“.

Изводът е мотивиран със съдържанието на понятието за държавна служба в МВР, която трябва да се разглежда като особен вид държавна дейност за осъществяване на функции по защита на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред. От преценката на законодателя пък зависи какви категории служители ще има в МВР и по реда и при условията на кой закон ще бъде уреден техният статут.

„Според разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР работодателят дължи левовата равностойност за полагаща се, но неосигурена безплатна храна, и на държавните служители със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Изричният текст на чл.1 ЗМВР, имащ характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, предвижда, че този същият урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него, поради което останалите текстове на същия следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с тази разпоредба.

Ето защо и разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която предвижда, че ЗМВР статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, чл. 56, чл. 151 ЗМВР и др., като общите разпоредби относно статута на служителите на МВР следва да се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВР. Обстоятелството, че правният статус на държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 2 се урежда и от ЗДСл , а не само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР“, сочи ВКС.