Точно шест месеца и три седмици т. нар. разследващи полицаи (с които МВР-шефовете с повод и без повод се гордеят страшно много) и наблюдаващи прокурори се чудят какво и как да направят, че да приберат на топло разследващия журналист Димитър Стоянов (сайта BIRD) по обвинения в хулиганство и заплаха за убийство със законно притежаван пистолет. Случаят е елементарен и не би затруднил дори второкурсници от Академията на МВР и Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Стига, разбира се, те да робуваха единствено на закона и вътрешното си убеждение, а не изпълняваха „мокра поръчка“ за омаскаряването на Стоянов чрез системен тормоз.
Мелодрамата (от наказателно-правна гледна точка, разбира се) се разиграва в късния следобед на 23 април. Случката е прекалено известна, за да си губим времето с подробното й преразказване. Все пак обаче сме длъжни да направим няколко много важни уточнения.
От всички медийни преразкази и интерпретации на свадата между Димитър Стоянов и Павел Лисев става ясно само едно: че разследващият журналист не само е тръгнал да пребива служителя на НАП, но в един момент е извадил пищов и се заканил да му пръсне главата.
Шега няма. И
сериозни медии, и жълти сайтове, и булевардни парцали пишат едно и също,
като под диктовка. Ще цитираме само няколко заглавия, но няма да споменаваме произхода им. Не за друго, а защото това наистина няма никакво значение – навсякъде глупостите са едни и същи:
- „Агресията между Димитър Стоянов и служител на НАП – кой започва боя?“,
- „Журналистът Димитър Стоянов е задържан за 24 часа, заплашил с оръжие служител на НАП“,
- „Полицията разкри подробности за конфликта между Димитър Стоянов и служителя на НАП“,
- „Задържаха журналиста Димитър Стоянов, заплашил данъчен с оръжие“,
- „Вижте как журналистът Димитър Стоянов вади пистолет на данъчен“,
- „Появи се подробно видео от конфликта на журналиста Димитър Стоянов с данъчния“.
Нищо подобно. Пълни спекулации, за които обаче медиите не са виновни, защото те
тиражират официалната информация, „подадена“ им от МВР и прокуратурата.
Да, вярно е, че колегите би трябвало да се обадят и на Димитър Стоянов, но към онзи момент – 22 април вечерта – 23 април през деня, това е невъзможно. Просто защото Стоянов е закопчан и прибран в кауша.
Който не вярва – нека прочете официалното съобщение, публикувано в сайта на Прокуратурата на Република България на 23 април сутринта.
И после да потърси отговорите на два-три сакрални въпроса:
– „Откъде, след като скандалът е избухнал около шест вечерта на 22 април, на следващия ден сутринта вече е установено, че действията на Д. С. са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото?“
– „По какъв начин държавното обвинение е разбрало, че обвиняемият е отправял множество обидни квалификации, че се и заканил да му разбие главата?“
– „Къде точно в пълния запис на разправията, пуснат в публичното пространство от полицията, се вижда как Д. С. нанася множество удари с крака и ръце в областта на главата и тялото на П. Л.?“
Каква е истинската истина в случая? Ами както винаги – много проста. Колегата Стоянов не се е сдърпал и
не е плашил с пищов служител на НАП, а най-обикновен и агресивен махленски бабаит
– по фланелка с къси ръкави, анцуг (чийто крачоли са напъхани в нещо като футболни чорапи) и маратонки. Когото нито е виждал някога през живота си, нито има защо да го познава.
А най-интересното е, че всичко се е разиграло за около четири минути и половина. И то със словесните разправии, с неколкократното тръгване на Стоянов и съпругата му и с… процедурата по оттеглянето им със семейната кола, която наплашеният (уж) до смърт служител на НАП преследва няколко метра и удря за изпроводяк в предното дясно стъкло…
Всъщност – ето как се развива екшънът на стоп кадър.
Снимка № 1: Съпругата на Димитър Стоянов спира на място, на което няма право да спира. Вярно, спира на аварийки, но все пак… фактът си е факт.
Снимка № 2: Димитър Стоянов слиза от колата и пресича улицата на път към отсрещната ветеринарна аптека.
Снимка № 3: Явно някой извън кадър вече се разправя със Стоянов, защото той се е отклонил от целта си и явно отива да научи за какво го ругаят.
Снимка № 4, , № 5 и № 6: Недоволният от паркирането на г-жа Стоянова Павел Лисев вече е в кадър, но и походката му, и осанката му издават само едно – „Ей сега ще те смачкам, гнидо проклета!“.
Снимка № 7: Няма как да стопираме абсолютно цялата разправия и затова от време на време ще я преразказваме. Между снимка № 6 и снимка № 7 Павел Лисев скача срещу Стоянов с идеята да му даде да се разбере, но след като е отблъснат с подобаваща непоколебимост, бабаитът прави крачка назад и с думи и жестове започва да обяснява откъде се е взела тази нерва у него.
Снимки № 8 и № 9: След кратка словесна разправия и лек подигравателен жест от страна на Стоянов – като за изпроводяк – Лисев се връща в кадър още по-агресивен. С други думи – и полицията и прокуратурата лъжат, че журналистът е бил по-агресивният, защото вдигната му лява ръка не е свита в юмрук и не е насочена към брадичката на Лисев, а означава точно обратното: спри се бе, човек, дай да не правим простотии!
Снимка № 10: Тук прескачаме истинската схватка между двамата, която започва под климатика и завършва в тунела вляво и която всеки може да проследи, ако цъкне върху този линк и проследи случващото се между 1.33 минута и 1.57 минута. Казано накратко – ако Димитър Стоянов, който 20 години е тренирал източни бойни изкуства, редовно ходи на фитнес и вдига по 120 кила просто така, беше нанесъл множество удари и ритници по тялото и главата на Павел Лисев, нито един от следващите стоп кадри нямаше да ги има. Просто защото т. нар. служител на НАП щеше да лежи в безсъзнание в тунела и да чака „своята“ бърза помощ.
Снимки № 11 и № 12: Както си вървят към колата, смятайки екшънът за приключил, изведнъж Димитър и съпругата му спират, заслушват се и… променят намеренията си. В смисъл такъв, че се приготвят за по-сериозен отпор.
Снимка № 13: И поводът не закъснява. Лицето Павел Лисев излиза от тунела и с пресни сили тръгва към Стоянов и съпругата му, заради което следва… наистина възпираща реакция – пистолет, насочен към него. Дали предпазителят е бил вдигнат, дали е имало патрон в цевта и дали дулото сочи към главата на Лисев или педя и половина по-нагоре, няма никакво значение. По-важното е, че Стоянов прибира пищова на четвъртата секунда и отново със съпругата му тръгват да си ходят.
И още – един важен детайл: в кадър се появява четвърти участник в екшъна, който играе ролята на омиротворител по адрес на Лисев и закрилник по адрес на семейство Стоянови.
И тук стигаме до третата серия стоп кадри, която тотално опровергава свободните съчинения на разследващия полицай от Пето РПУ и наблюдаващия прокурор от СРП.
Сами виждате, как уплашеният до смърт служител на НАП Павел Лисев, вместо да седи някъде и да трака със зъби от страх, продължава да се прави на бабаит и да провокира Димитър Стоянов по всякакви възможни начини. И то с такава агресивност, че влиза в пререкание дори с омиротворителя.
Всичко на тези картинки се случва, след като Димитър Стоянов прибира пистолета в кобура. Или, ако трябва да обобщим вкратце, че имаме още доста да пишем по този случай и не бива да доскучаваме на читателите си, ако прокуратурата и МВР бяха прави, пълният запис от охранителната камера щеше да е с продължителност 2 минути и 13 секунди. А не 4 минути и 39 секунди, от които половината главното действащо лице е Павел Лисев, който би трябвало да е доволно пребит и смъртно уплашен.
Нищо подобно. Той преследва семейството Стоянови, докато то се качи в колата си, продължава да им досажда, докато излязат на пътното платно, а накрая – за изпроводяк – настига колата и удря предното дясно стъкло (виж картинка № 23) с идеята Димитър Стоянов да слезе и провокацията да придобие завършен вид.
Следва продължение, от което ще стане ясно каква е връзката между писанията на Димитър Стоянов, твърденията на бившия МВР-шеф Калин Стоянов, че манипулации по случая няма, и…. 7-месечната гавра с българското и международното право от страна на СДВР и СРП.
