Трета поред процедура по обществено обсъждане на Закон за несъстоятелност на физическите лица започва в първия парламентарен ден на 51-ото Народно събрание. Вносител е Министерският съвет, който със свое решение от 2022 г. одобри законопроект в тази насока, включен и в Националния план за възстановяване и устойчивост. Внесените изменения и допълнения във връзка с производството по несъстоятелност на физически лица, които нямат имущество и доходи, бяха предмет на повторни обществени консултации и година по-късно законопроектът беше отново одобрен и внесен в парламента, стигайки до гласуване на първо четене.
„Действащото законодателство не допуска физически лица, които са в
неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност. Неплатежоспособните
длъжници са подложени на сериозни ограничения, стрес и притеснения от финансовите
затруднения и очакванията на кредиторите. Особено уязвими са добросъвестните
длъжници, които са изпаднали в положение на неплатежоспособност поради настъпване на
неблагоприятни събития извън техните предвиждания и контрол – временна или трайна
загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на
работа или имущество и други. Финансовите затруднения на неплатежоспособния длъжник
засягат и членовете на неговото семейство, включително децата и лицата със специални
потребности от образование и грижи, на които той дължи издръжка. В случай на
невъзможност да заплати своите дългове, длъжникът е принуден да се защитава срещу
всякакви вземания, ограничени единствено от настъпване на погасителна давност за всяко
от тях“, мотивират се вносителите от Министерски съвет.
И добавят, че тъй като давността не се прилага служебно, възражението за изтекла давност следва да се заяви и докаже пред съда. Неплатежоспособните длъжници водят трудни преговори за
извънсъдебно уреждане на дълговете си, стават ответници в отделни и често многобройни
искови производства, понасят всякакви мерки в индивидуални изпълнителни производства
от различни кредитори. Организирането на правна защита е често непосилно за тях, защото
това изисква заплащане на разходи за правна защита по всяка претенция на кредитор,
включително съдебни разноски по всяко отделно производство. В допълнение, това
ангажира много лично време и усилия, докато вземанията се обезценяват, когато не са обслужвани, и съществува вероятност да не бъдат събрани.
„Тези вземания имат негативен ефект върху сигурността на стопанския оборот, капиталовата адекватност на кредитните и финансовите институции. Съществуването на трудно събираеми и несъбираеми вземания създава предпоставки за извършване на нерегламентирана дейност по принудително събиране от колекторски фирми и купувачи на вземания, които използват не винаги съобразени със закона въздействия и методи, за да мотивират гражданите да се разпоредят по определен начин със своето имущество и права. Кредиторите имат интерес да получат реално изпълнение в рамките на едно прозрачно производство по несъстоятелност, образувано и финансирано от добросъвестен длъжник, вместо да продават неизгодно своите несъбираеми вземания или да ги отписват като несъбираеми“, пише още в мотивите.
Посочено е, че уредбата стъпва върху Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по
преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Както и че България е една от малкото европейски страни без такава регулация, която у нас се приема с големи резерви отстрана на кредиторите.
На личен фалит ще имат право само физически лица добросъвестни длъжници, които желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство. Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания. Идеята е да се вземат предвид интересите на кредиторите, на длъжника и на неговото семейство, като длъжникът бъде освободен от задължението за плащане след определен срок и при наличието на определени условия.
Също в първия парламентарен ден за обществено обсъждане беше публикуван и проект за промени в приетия миналата година Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповeстяващи информация за нарушения. Причината, че дори с внесените за този период корекции все още не е налице пълно транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Със закона, която е също част от Националния план за възстановяване и устойчивост, се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз.
