Конституционният съд допусна за разглеждане искането на районен съдия от Пловдив за противоречащо на основния закон да бъде обявено задължителното санкциониране на нарушения, представляващи маловажен случай. Става въпрос на практика за въведена преди 3 години от законодателя забрана дребните нарушения да не бъдат наказвани.
Атакуваната разпоредба на чл. 189з от Закона за движението по пътищата гласи: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. Именно в чл. 28 от ЗАНН е регламентиран т. нар. маловажен случай на административно нарушение, като правни институти на маловажност и малозначителност са налице е уреден и в Наказателния кодекс.
Искането на пловдивския съдия е във връзка с разглеждано от него дело по жалба срещу наказателно постановление, с което на шофьор е наложена глоба от 200 лв. и е отнета книжката му за 6 месеца. Санкцията е за това, че шофирал автомобил с транзитни табели два дни, след като изтекло разрешението за тях и трябвало да ги замени с редовни.
Според съдията чл. 28 от ЗАНН се прилага за охрана на справедливостта в изключителни случаи, когато има съществено разминаване между обществената опасност на деянието и дееца при формално допуснато съставомерно деяние спрямо типичните случаи на такъв вид нарушения. Съответно изключването на маловажния случай за всички нарушения по ЗДвП се явява несъразмерно ограничение на основни конституционни права на гражданите. С това са нарушени конституционно гарантираните права на съд и на защита, мотивира се сезиращият съдия.
Същевременно КС не допусна за разглеждане искането на служебния кабинет за тълкуване на въпроса може ли юридическите лица да носят наказателна отговорност. То е аргументирано с доклада за България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL). Преди година страната ни беше включена в т.нар. „сив списък“ на държавите, които подлежат на „засилено наблюдение“ от Групата за финансово действие (FATF). Така България се присъедини към 22 други юрисдикции в този списък, които имат „стратегически недостатъци в техните режими за борба срещу прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия“.
Според КС изложеното в искането за тълкуване не само не съдържа доводи за наличие на неяснота и възможност за повече от един отговор относно смисъла на релевираните конституционни разпоредби, а дори напротив: съдържа доводи за невъзможност за различни тълкувания в контекста на поставения въпрос. Нещо повече, от искането ставало ясно, че дори за неговия вносител не съществува неяснота, и тълкуване е необходимо само с оглед на изпълнение на препоръка от въпросния доклад.
„Личната наказателна отговорност не може да се разглежда като „основно право“. Отговорността, особено в наказателното право, се ангажира във връзка с неизпълнение на задължения и не може да се разглежда като основно право. Тълкуване на посочените в искането разпоредби не е необходимо и защото тяхното езиково, систематическо, историческо и телеологично тълкуване разкрива еднозначно, че при приемането им конституционният законодател е имал предвид наказателна отговорност на физически лица, и не предполага неяснота. Конституционните текстове, тълкуване на които се иска, са ясни и изпълняват регулаторната функция, за която са създадени“, заявява КС.
Прибавен е и доводът, че законодателното уреждане на наказателна отговорност на юридическите лица е работа на Народното събрание като орган отговорен за формирането на наказателната политика в страната. Съответно обратни на закона тълкувания отстрана на КС биха го поставили в позицията на „позитивен законодател“, който замества със своята воля тази на законодателя, което е конституционно недопустимо.
