Пътна полиция - КАТ

Втори редови съдия проби в КС – с искане за шофьорите без книжки

Втори редови съдия успя да вкара за разглеждане по същество в Конституционният съд искане срещу разпоредба, която смята за несъобразена с основния закон. Христина Гарванска от Софийския районен съд е атакувала третата алинея на чл. 343в от Наказателния кодекс, която определя наказанието за шофиране след отнета временно с принудителна административна мярка книжка. Оспорената разпоредба е от 2016 г., като Гарванска сочи че е приета от депутатите без мотиви и третира неравноправно водачите .

Проблемът според съдийката е, че за това престъпление е въведено същото наказание като за друго с по-висока степен на обществена опасност. Първата алинея на чл. 343в от НК предвижда до 3 години лишаване от свобода и глоба за водач, който шофира в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред. Сходно, но по-тежко, е предвиденото наказание по втората алинея – за шофиране в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление без книжка извърши отново такова деяние.

Атакуваната от Гарванска трета алинея пък предвижда наказание като първата, като проблемът е в различните предходни санкции на водача. В единия случай става въпрос за наложено вече наказание, а в другия – само за наложена принудителна административна мярка, която правната доктрина разглежда като форма на държавна принуда без същински санкционен характер. Съдия Гарванска твърди нарушение на принципите на правовата държава, респективно на правилото че никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което не е обявено за престъпление при извършването му, както и на принципа на равенство пред закона.

„Обвинените по оспорената разпоредба лица са поставени в условия на неравно третиране от страна на държавата спрямо обвинените по ал.1 на чл.343в НК, тъй като при идентични други основания, за извършителите на деяние по ал.3 на 343в НК се предвижда същата по тежест наказателна  отговорност като предвидената за лицата, извършили деяние по ал.1 на чл. 343в НК, макар деянието по ал.1 на чл. 343в НК да се характеризира със значимо по-висока степен на обществена опасност, обусловена от  пренебрегването от дееца на отправеното му предупреждение с предходното наказване по административен ред за същото деяние“, пише съдия Гарванска.

Същевременно атакуваният пред КС текст е предмет и на тълкувателно дело пред Върховния касационен съд, образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев. Поставеният по него проблем е във връзка с противоречива практика по приложението на чл. 343г от НК, според който съдът задължително лишава от право на управление извършилите престъпление на пътя по чл. 343в, ал. 1.

Според някои съдебни състави, след като за вида и размера на наказанието за престъпление по ал. 3 на чл. 343в нормата препраща към ал. 1, то съдът задължително налага и кумулативно предвиденото в чл. 343г наказание лишаване от право да се управлява МПС. Други съдии пък смятат, че в чл. 343г изрично е посочена само първата алинея на чл. 343в и щом деянието по третата алинея не фигурира там, не може да се налага и санкцията лишаване от права. Мотивът за това е, че наказателният закон не може да се тълкува разширително или по аналогия.

Преди това ВКС постанови тълкувателно решение по друго искане на главния прокурор, в което прие, че при многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства при престъпление на пътя, съдът може да не постанови отнемането на книжката на виновния водач. Общото между всички тези искания и тълкувания е, че обратно на публичните призиви за завишаване отговорността за пътни престъпления, тя бива занижавана.

Така Христина Гарванска става вторият съдия от по-ниските инстанции с допуснато дело пред Конституционния съд, каквато възможност беше дадена с последните промени в основния закон. Преди нея това постигна председателката на Административен съд – Пазарджик Веселка Златева, която в разгара на изборната кампания постави въпроса за текст от Изборния кодекс, макар и във връзка с местните избори. Става въпрос за изключването на гласовете „Не подкрепям никого“ при определянето на т. нар. общинска избирателна квота.