След като в първите два епизода на интервюто с Асен Пейчев „отупахме“ темите за корупцията в Служба „Военна полиция“, опитите тя да бъде заметена чрез омаскаряване и междуведомствен линч на човека, който от седем-осем месеца обяви война на униформените „бели якички“ (виж ТУК и ТУК), днес отделяме малко време и място и за още нещо интересно – кой управлява България и какво ни чака в близко бъдеще.
Господин Пейчев, според вашето богато и пълно с приключения професионално минало, какво бъдеще ни чака? Ще има ли нещо специално, за което трябва да се подготвим поне една седмица по-рано?
– Засега не ни очаква нищо кой знае колко драматично. Но, ако не реформираме политическата система радикално, ще продължаваме да затъваме все повече и повече.
Дори откъм Украйна не ни се задава нищо?
– Войната в Украйна… Войната в Украйна как влияе върху интелекта на обществото и тоталната му липса на инстинкти за самосъхранение?
Вие сте работили там и отдавна познавате както днешната ситуация, така и процесите, довели до нея. Какъв процент от информацията, с която ни заливат всекидневно от Изтока и Запада, е вярна?
– Много е нисък процентът на вярната информация, която се тиражира в обществото и затова са виновни предимно медиите.
Естествено, че ние ще сме виновни за всичко. Но какво да правим, след като и нас ни лъжат безогледно? Дори и да можем да пратим там кореспонденти, нали те ще работят с официални източници на Киев или Москва?
– Има руски центрове за хибридни операции, за дезинформация и контрадезинформация и т.н. А в България, ако можем изобщо да говорим за пета колона, защото тя на практика е първа, руското влияние е изключително силно и дезинформират над 90% обществото. Трябва да им призная, че добре се справят със задачата си. За мен поне има някаква светлинка в тунела, защото ако Мария Габриел стане заместник-генерален секретар на НАТО, в България ще бъде създаден център за борба с хибридните операции на Руската федерация.
Друг въпрос – Брендо как се появи в Украйна?
– Брендо е много интересна тема. Той по принцип е изключително интересен човек и е много умен. Частично той си е продукт на нашите служби, но по-късно е поет от една американска агенция, която го протежираше дълго време.
Нещо не разбирам – ако е работил за американското правителство, сицилианците, калабрийците и неаполитанците как така не са го гръмнали? Ами латиноамериканските картели?
– Нещата в Италия бяха тръгнали, накъдето трябва и той щеше да даде показания в България. И когато дойде да изпълни своята част от сделката, отвлякоха дъщеря му и го спряха. Според мен, ако той тогава беше проговорил, днес политическата система в България щеше да е друга. За съжаление обаче намериха начин и му запушиха устата, без да се лее кръв.
Тоест – българските служби са изиграли американските си колеги?
– Служби не, но високопоставени служители в МВР, замесени в наркотрафика – да. И това е публична тайна още от 2013 година.
А как се озова обратно в милата ни татковина?
– Най-напред – не бива да забравяме по кое време Брендо се появява в Украйна.
Ами ние няма как да забравим нещо, което не знаем…
– Появява се там след Майдана, когато американското влияние вече е изключително силно. Това е важно, защото Украйна е единственото място, на което те могат да го опазят жив и здрав.
Прост бил българинът, незначителна пионка в ръцете на световните господари…
– Ами нито е прост българинът, нито е незначителна пионка. И сега ще обясня защо. При втората инаугурация на Обама, с председателя на ДАНС Петко Сертов бяхме поканени във Вашингтон. И след церемонията, високопоставени служители на ЦРУ и ФБР ни поканиха в най-големия масонски клуб във Вашингтон. Мен ме придружаваше един генерал и когато застанахме пред входа, той ми показа огромен портрет на седнал мъж, окачен над парадния вход, и ме попита „Знаеш ли кой е този човек?“ Аз, естествено, му отговорих, че нямам никаква представа, а той ми отговори „Това е българинът Джон Атанасов!“ Представяте ли си – портретът на Джон Атанасов стои над входа на най-големия масонски клуб във Вашингтон. Значи не сме толкова незначителни, след като елитът на Америка всеки ден вижда един българин как ги гледа отвисоко… Единственият ни проблем е, че ние не се ценим и се самоунищожаваме доброволно и собственоръчно.
А защо тогава у нас вече 30 години продължава острият сблъсък между руските и американските служби?
– Защото т. нар. експерти по национална сигурност винаги пропускат един много важен фактор, една трета сила, която може би е по-силна от руснаците и американците.
И неговото име е…
– Турското разузнаване. Понеже аз пиша книга за създаването и развитието на ДПС до наши дни, няколко пъти се срещнах с високопоставени турски бизнесмени, свързани с техните служби и получих доста документи от тях. Преди около два месеца, докато се връщах от Истанбул, на границата изведнъж ме „ощастливиха“ с 5-годишна забрана да припарвам до Турция.
Като какъв Ви таксуваха?
– Като заплаха за националната им сигурност, естествено.
Честито. И какво им даде основание от днешен съюзник да Ви понижат до утрешен враг?
– Докато работех по това изследване установих, че турската разузнавателна служба горе-долу имитира югославските служби от времето на соца, т.е. през ъндърграунда – и по-конкретно през контрабандистите и трафикантите на хероин – се добират до всякакви видове информация. Източниците обикновено са два вида – контрабандистите и наркотрафикантите (от една страна), а от друга – нашите корумпирани митничари, полицаи, магистрати и политици, които работят с турския подземен свят. Има един офицер – полковник Гюнай, който работеше с Лютфи Местан и с Мустафа Карадайъ, а в момента – поне по моя информация – контактува и с Делян Пеевски.
А Ахмед Доган невинен като момина сълза, така ли?
– Демонизира се, което не е много правилно.
Е, сигурно не е човек на КГБ, който е превербуван от Държавна сигурност за по-българско…
– По принцип е така, но в частност той е човекът, който съхранява целостта на България и етническия мир. Не си мислете, че като сме съюзници в НАТО, Турция не работи по своите интереси в България. Разузнаването им е изключително силно. И имат изключително силно влияние върху диаспората.
А Гърция да не би да нямат силно разузнаване?
– Гърците са малко по-друга работа. С тях също имаме проблем, защото службите им продължават да си преследват интересите, но нещата не са чак толкова сериозни. Румънците, колкото и невероятно да звучи, също си искат „едни територии“. Балчик, например, е една жива рана в сърцето им.
Ами ние тогава да си поискаме Онгъла и днешна Румъния до Карпатите.
– Така е, но да не забравяме, че ние сме останали 5 милиона, докато румънците са над 20 милиона. Говорил съм с един шеф от тяхното разузнаване и той откровено си призна, че си работят по нас, нищо че сме съюзници в ЕС и НАТО.
И какво – за разлика от всички комшии, ние сме свалили гарда тотално, така ли? Да не би да вярваме на всички?
– Така се получава.
При това положение ДПС на кого е продукт – на КГБ, на Държавна сигурност или на турското разузнаване?
– Най-правилното би било ДПС да е рожба на Ахмед Доган, защото само тогава щеше да защитава българските национални интереси. Колко са мюсюлманите в България?
След голямата екскурзия и гастарбайтерските вълни – около 600 000 най-много.
– Според мен по-малко от милион и половина не са. И са незаобиколим фактор, с когото трябва да почнем да се съобразяваме вече.
Значи историята върви към сепариране и капсулиране, така ли?
– Кой е виновен за това нещо? Държавата, естествено. Хайде, те все още не са се радикализирали…
Всъщност, виновен е Конституционният съд, който в началото на 1991 г. йезуитски избяга от отговорност и с шест на шест гласа не заличи ДПС като противоконституционна партия, създадена на етническа основа.
– Така е, но въпреки това държавата отдавна трябваше да вземе мерки и да приобщи тези хора под друга форма и към други партии. В крайна сметка обаче никой нищо не направи. Политическата класа се ояде и по никакъв начин не помисли за тези хорица.
А ДПС какво точно направи за тях? Освен че на техен гръб и за тяхна сметка си изгради вътрешнопартийна номенклатура…
– Така е, но истината е, че те поддържат своите хора. Знаете ли колко техни хора има по службите и в Министерството на отбраната?
Това не са обикновени хора, а партиен елит, партийна номенклатура.
– А те защо тогава се държат за този елит? Защото прави нещо за тях. Казват си „БСП какво са направили за мен, а ГЕРБ?“
А ДПС какво точно са направили? Помните ли ГЕРБ, като спечелиха изборите през 2009 г. и съставиха първия кабинет на Борисов? Само за месец констатираха далавери и злоупотреби в ПУДООС на МОСВ за над 800 милиона лева. Чисто откраднати пари. И какво се случи? Точно нищо и половина, въпреки че трябваше и Родопите и Делиормана да са водоснабдени още тогава…
– Така е, но да се върнем на въпроса на кого е ДПС – на КГБ, на турските служби или на нашите… Основата на ДПС е положена през 70-те години на миналия век със създаването на нелегалната организация „Узун Къш“, след това се появява Турско национално-освободително движение „България“, а накрая ДПС. Значи до 1980 година нещата са били под контрола на турските служби, а след това се появява Ахмед Доган. Има едни странни пътувания на Велко Палин – шеф на Военния отдел на ЦК на БКП, до Москва – при тогавашния шеф на КГБ Юрий Андропов. И според мен точно при тия пътувания се е родила идеята за отглеждането на ДПС и легендирането на някои от ръководителите. Съществуват стотици интересни документи, но едва ли някога те ще бъдат разсекретени.
Ако все още съществуват, естествено.
– Няма как да не съществуват, в шпионския свят нищо не се губи безвъзвратно. Истината е, че има намеса на чужди служби. В онези атентати, дето бяха извършени в края на 80-те години, със сигурност има доказателства, че една външна служба е помагала на атентаторите.
Турското разузнаване, поне така е неофициалната версия.
– Не е турското разузнаване, това е сигурно. Само ще кажа, че в името на легендирането на ДПС са извършени много нерегламентирани операции на територията на България.
Ако върнем лентата две минути и си припомним за срещите между Велко Палин и Юрий Андропов, значи връзката е съветска.
– Засега не искам да казвам. Чакам едни документи и когато излезе книгата ми, там всичко ще си бъде описано.
Успех!
– Благодаря, и на Вас!