военен прокурор

Асен Пейчев: Софийският военен прокурор надмина себе си – образува дело, за да ме изкара луд – част 2

Господин Пейчев, леко е странно това, което правим с Вас, но пък е от полза на читателите ни. Защото, колкото и да е странно, забавянето на втората част на интервюто и случилото се през последните две-три седмици само доказа… колко вярно е онова, което споделихте в първата част на разговора ни. С какво ще ни зарадвате?

– На 4 септември от 14 до 17 часа бях на разпит в Комисията за противодействие на корупцията и давах показания във връзка със сигнала за корупция във „Военна полиция“, който подадох преди известно време. Не само за директора Ивайло Сотиров, а изобщо. Примерно – за схемите за назначения, където излезе информация, че назначаването на сержант „струва“ 20 000 лв., а да станеш офицер – 50 000 лева. 

Нищо чудно…

– Не знам дали знаете, но договорите на сержантите са 5-годишни, а на офицерите – 10-годишни. И е въведена практика за по-младите и красивите, според която те отиват на „сгледа“ в кабинета и получават две опции за оставане на служба – или си плащат, или… „романтична връзка“, образно казано.

Искате да кажете секс?

– Точно така. Даже една дама наскоро напусна, защото не пожела да се съобразява с тази простотия.

А ако човекът е мъж и няма толкова пари?

– Не му знам схемите в детайли, но знам, че абсолютно всички са поставени в някакъв вид зависимост, страх ги е и поради тази причина си мълчат. Аз не знам докога министърът на отбраната ще го търпи, но за мен това отдавна мина всякакви граници. И затова подадох сигнали и до АДФИ, главния прокурор, президента Румен Радев и министъра на отбраната. Вече не съм сам в тази битка, така че се надявам на скорошни резултати.

Крайно време беше в окопа да скочат и други хора.

– Така е. „Скочиха“ много офицери от „Военна полиция“ – и действащи, и бивши – са потърпевши от ситуацията и искат да променят радикално тази порочна система на корупция и беззаконие, в която всеки си прави, каквото иска.

Смятате ли, че в КПК имат представа с какво точно се захващат?

– Мисля, че човекът, който проведе разпита, беше наясно със случващото се във „Военна полиция“. Аз познавам няколко човека от тази служба, но професионално не съм имал никакви контакти с нея. От начина обаче, по който беше организиран и проведен разпитът ми, разбрах, че там работят изключителни професионалисти.

Така и трябва, защото това не е случайна служба и би трябвало да е пълна с бивши следователи, прокурори и ревизори.

– Не само, има и хора от ДАНС, и от ГДБОП. И най-важното – имат не само опита, но и правото да влязат във „Военна полиция“ и да проверят всичко, което им трябва.

Значи тях пагонът не ги спира, така ли?

– Не, въобще не им пречи. Когато е конфликт на интереси, корупция, криене на доходи въобще не ги интересува човекът цивилен или военен е, министър ли е или министър-председател. В това отношение няма никакъв проблем.

А второто дело по Ваш адрес?

– Също вчера, но по-рано през деня, в кабинета на софийския военно-окръжен прокурор – полковник Адалберт Живков Кръстев – се е провела среща, на която са присъствали няколко души, начело с майор Мирослав Петков – началник на „Вътрешна сигурност“ на „Военна полиция“. Целта на тази среща е потресна – да измислят начин, по който да ме отстранят от досъдебното производство, образувано по моя сигнал за взимането на подкуп от страна на генерал Ивайло Сотиров. „Творението“ им е повече безумно, отколкото арогантно – да ме изпратят на психиатрична експертиза при техни лекари във ВМА, които да ме изкарат луд, т.е. че не съм в състояние да давам процесуално годни показания.

Значи да извъртят нещата така, че Вие сте сънувал, как давате нерегламентирани дарове и 20 000 лева суха пара на генерал Сотиров? Или че въображението ви е толкова болно, че направо сте го преживели това нещо?

– Нещо такова. Говорих с нормални юристи и те направо са шокирани от идеята, обсъждана в кабинета на софийския военен прокурор. Според тях такива практики е имало в Съветския съюз по времето на Сталин, а днес – само в Северна Корея. Подобно нещо може да го разпореди само съд, но дори идеята да се стигне до такова нещо е дъно, откровено падение. И край на военната прокуратура като структура, която може да има нещо общо с държавния интерес.

Всъщност, Ивайло Сотиров правил ли е някакъв опит за контакт с Вас? Примерно – да ви попита защо ги забърквате тези каши по негов адрес или пък да ви се извини за онова, което ви стори през февруари?

– Не, нито веднъж досега. Младши сержантката от Радомир също. По-интересно обаче е друго нещо – аз не съм сезирал Софийската военно-окръжна прокуратура за този случай. На 15 и 16 август се обадих на дежурния антикорупционен телефон на „Военна полиция“, което също е малко вероятно. Според мои хора в прокуратурата, най-вероятно те са се самосезирали от интервюто ми в „Параграф 22“, което бе публикувано на 25 август.

Значи да се чувстваме поласкани?

 – По принцип – да. В частност обаче те са направили това с друга „по-интимна“ цел – да блокират всички проверки и разследвания, инициирани от други институции. Или да ги „дръпнат“ при тях си, за да ги контролират.

Връщаме се към темата, с която трябваше да започне същинската втора част на интервюто. От взривовете и пожарите в Елин Пелин минаха почти два месеца, но до момента никой не обясни за какво бяха пратени там екипи на „Военна полиция“ и на Специализирания отряд за борба с тероризма, т. нар. барети. Според Вас що щат те в цивилен обект, в който се съхраняват най-обикновени фойерверки за масова употреба?

– Баретите са към МВР и е нормално да бъдат там.

Кое точно му е нормалното, след като те са спецчасти за борба с тероризма? Присъствието на пожарникари, охранителни полицаи, следователи и прокурори е нормално, ама чак командоси?

– Между другото, пустинните котки на баретите също не са годни за употреба, но за щастие те не са влизали в огъня, а са патрулирали наоколо. Здравият разум на ръководителите е надделял. А Сотиров – за да блесне – вкарва в една „котка“ депутата Валентин Радев и началника на отбраната, рискувайки по този начин здравето и живота им. Според мен появата на „Военна полиция“ в Елин Пелин не е в реда на нещата, защото складът е цивилен и армията не би трябвало да има нищо общо с тази история. Да, те сега ще кажат „Помолиха ни да помогнем“…

Да бе, МВР с щат от 50 000 души ще моли за помощ „Военна полиция“, в която я има 1100 души на щат, я няма. Това не е ли малоумно оправдание?

 – Ако трябва професионално да обясня за какво става дума, ще кажа следното: ако се вземат проби от почвата под всички изгорели складови клетки в базата, като нищо ще се окаже, че там са съхранявани и други взривни материали, освен пиротехническите средства. Говори се, че е имало някакви ракети „Стингър“, говори се за някакви боеприпаси, които е трябвало да бъдат транспортирани в Украйна, но дали е истина или не е – следствието би трябвало да отговори на този въпрос. Стига, разбира се, това да не е толкова строго секретно, че да не трябва да излиза в публичното пространство.

Както винаги се случва по нашите географски ширини – всичко е толкова строго секретно, че никой няма право дори да си помисли, че все някога може да научи дори част от истината.

– Вижте сега, ако се върнем назад и си спомним първите взривове, които станаха – да речем складовете на Гебрев през 2011 г., навсякъде излиза руска следа. Нашите служби – все още пропити с руска агентура от горе до долу – услужливо не желаят да работят в тази насока, въпреки че британските и американските служби им дават информация. Не знам какво става, но за сметка на това виждам какво се случва в публичното пространство. И, ако трябва да бъдем честни и обективни, руските служби имат много по-голямо влияние у нас, отколкото американските.

Тоест – самоварите бият краварите като маче у дирек, така ли?

– Точно така, категорично са много по-напред с материала. Според мен нямаме адекватен отговор на онова, което правят руските служби в България. Ще ви дам един пример. В екипа на предишния министър-председател имаше човек, който беше изцяло човек на руските служби.

Како значи изцяло?

– Доказан агент на руското военно разузнаване, т. нар. ГРУ.

Имате предвид т. нар. правителство на сглобката, начело с Николай Денков, нали?

– Да. Аз съм говорил с високопоставени американски служители и те казват така: „Ние сме озадачени. Изпращаме ви топ сикрет информация, която би трябвало да я имат само министърът на отбраната и неговият заместник и след три дни тази информация е на бюрото на един кой си в Кремъл!“

Смятате ли, че в най-скоро време ще ни бият шута и от НАТО, и от Европейския съюз?

– Не, всичко е оставено да се развива естествено. Според мен това разцепление в ДПС ще доведе до началото на някакви оздравителни процеси в политическата ни система. Независимо от това кой ще надделее. В интерес на истина, аз също се чудя на американските власти. От една страна налагат Закона Магнитски за назидание, за пример на другите да не правят глупости, но от друга – хората с Магнитски в България правят всичко, за да докажат, че това изобщо не ги засяга. И в един момент американците станаха смешни.

Чак пък смешни…

– Какви други да са. Може ли човек с Магнитски да управлява България? Това е, какво да говорим повече.

Наистина ли Пеевски управлява България? Не смятате ли, че го демонизираме малко повече, отколкото трябва?

– Не, според приятелите ми в МВР, службите и прокуратурата твърдят, че няма как да има назначение, без предварително да е съгласувано с Пеевски или човек от най-близкото му обкръжение. Наистина не изключвам варианта, че хората от въпросното му обкръжение доста често се възползват от привилегията да говорят от негово име, но засега не се се чуло и видяло някой да е изгърмял, защото е злоупотребил с доверието на Пеевски.

Е, никога не е късно някой да даде фира – да катастрофира, да получи „масивен инфаркт“ или да се самоубие при загадъчни обстоятелства.

– Не ми се вярва, макар че в България какво ли не се е случвало през годините на прехода. Така или иначе, в момента той е най-мощният играч в българската политика. И като нищо може да има пръст в поредната изумителна далавера в Министерството на отбраната.

Какво имате предвид?

 – Покупката на зенитно-ракетния комплекс IRIS-T SLM от Германия. Цената му е 356.185 млн. лв. без ДДС, а качеството… под всякаква критика.

И откъде сте толкова сигурен?

– Международното оръжейно изложение „Хемус 2024” бе проведено в Пловдив от 5 до 8 юни. Два месеца по-късно – на 8 август – парламентът вече одобри сделката. Вие да помните някога нещо да се е случвало в чак толкова спешен порядък? Не помните, естествено, защото такъв прецедент няма.

И защо, според Вас, е това бързане?

– Защото комисионните са твърде големи. Големият проблем обаче е друг. Тази оръжейна система е в пъти по-лоша от американската. Показателно е, но самите немци приоритетно разчитат на американски зенитно-ракетни системи. Да, ползват и от своите, но тук-там, колкото да не е без хич. Както ми казаха професионални ракетчици и пилоти, това е система за селски летища или летище на наркобарон.

С каква далекобойност са немските ракети?

– Максимална – 40 километра, докато американските започват от 80 и стигат до 300 и нещо километра.

Е, от София до Ихтиман пак не е чак толкоз зле.

– За скоростта, с която летят изтребителите, това разстояние е въпрос на секунди. Изключително некомпетентно решение е това. Всъщност, Вие знаете ли, че има двама генерали, които се водят най-богатите генерали от запаса в България? Единият, на всичкото отгоре, и в момента е на висока ръководна длъжност в Министерството на отбраната.

А другият е министър?

– Нито потвърждавам, нито отричам, както се казва  в такива деликатни ситуации. Но така се говори…

Следва продължение…