Поредният за последните години опит за предоставяне на колекторски правомощия на частните съдебни изпълнители ядоса адвокатурата. Реакцията дойде заради вмъкната сред допълнителните разпоредби на приетия най-сетне на първо четене от парламента Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, промяна на Закона за частните съдебни изпълнители. С нея те получават право да извършват дейности по обслужване на кредити, което е апетитен сектор в пазара юридически услуги.
След като предишни проекти в тази насока се натъкнаха на съпротива отстрана на колекторския бизнес, използваната законодателна техника този път не е случайна. Идеята е не като предишната от 2020 г. частните изпълнители директно да изместят колекторите от пазара за извънсъдебно събиране на дългове, а да го правят по тяхно възлагане с договор да извършват действия, които представляват дейност по обслужване на кредит съгласно чл. 6, ал. 2 от новия закон за колекторите. А именно:
- Събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за кредит;
- Предоговаряне с кредитополучателя на условията по договора за кредит в съответствие с дадените от купувача на кредит указания, когато лицето, обслужващо кредити, не е „кредитен посредник“ съгласно определенията в § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит и § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители;
- Администриране на жалби от кредитополучатели;
- Информиране на кредитополучателя за всяка промяна в лихвените проценти или таксите, както и за евентуални дължими плащания по договора за кредит.“
Висшият адвокатски съвет реагира спешно със становище до парламентарната бюджетна комисия, която трябва да обсъжда законопроекта за колекторите преди второ четене. Мотивът е заплаха за интересите на българската адвокатура поради ограничаване „по недопустим начин свободата на адвокатската професия по две основни направления“.
Първото е, че проектът не предвижда от приложното поле на закона за колекторите да бъдат изключени адвокатите, адвокатските дружества и съдружия, които в рамките на упражняваната професия извършват дейности по обслужване на кредити. Това е в разрез с въвежданата с него Директива 2021/2167 , която изрично позволява дерогация по отношение на три правни професии – на адвокатите, нотариусите и съдебните изпълнители. Проектозаконът за колекторите предвижда изключение само за последните, като по този начин ги вкарва в бизнес за сметка на другите. Ако те искат да го упражняват, ще подлежат на регистрация и лицензиране за дейности, които са включени в предметния обхват на адвокатската професия.
„Адвокатите защитават правата на гражданите и юридическите лица и всяко ограничаване на упражняването на адвокатската професия пряко рефлектира върху правата именно на българските граждани, защото затруднява и ограничава възможността им да бъдат съветвани и защитавани от адвокат“, подчертава ВАдС, сочейки допълнителната административна тежест като ограничаване на конституционните им и законови правомощия. Второто направление на критика е, че е недопустимо вън от възложената им от държавата публична функция частните изпълнители да извършват всички частноправни дейности по обслужване на кредит.
„Висшият адвокатски съвет счита за недопустимо орган, натоварен с държавна власт по събиране на вземания, каквито са частните съдебни изпълнители, да извършват дейност по събиране на вземания, извън изпълнителните производства, които държавата им е възложила да водят. Принципът за несъвместимост, който се прилага и за частните съдебни изпълнители съгласно чл.6 ал.1 Закона за ЧСИ, не допуска извършване на друга търговска по характера си дейност, за който и да било орган на който държавата е предоставила част от публичните си правомощия“.
Направен и паралел с правомощията на гражданския съд, който също ръководи производства, в които участват две страни и в рамките му разполага с държавна публична власт.
„Както съдията не може да извършва каквато и да било друга дейност – консултантска, търговска, посредническа и дуги подобни, било по възлагане от страните или от когото и да било, така и съдебният изпълнител не може да извършва подобни дейности, защото и съдията, и съдебният изпълнител упражняват възложени от държавата публични функции и следва да запазят своята независимост“, пишат от ВАдС с добавката, че дейността по „обслужване на кредити“ по съществото си е търговска.
Приведен е доводът за объркване у гражданите относно същността на частната изпълнителна дейност, която се възприема като такава, при която длъжниците винаги дължат подчинение. „Извършването на дейност като „колектор“ от ЧСИ ще въведе в сериозно заблуждение всеки български гражданин-потребител, а и всички юридически лица, в какво качество съдебният изпълнител – дали като натоварен с изключителната публична власт от държавата да събира принудително частно или публично притезание, или като „търговец“ предприема действия за извънсъдебно събиране на вземане“.
От висшия орган на адвокатурата заключават в крайна сметка, че подобна уредба ще даде възможност на съдебните изпълнители, на които е предоставен държавният монопол по принудително събиране на вземания, да изкривят „конкуренцията“ в областта на обслужването и събирането на кредити за сметка на всички останали лица, които участват в събирането на вземания, включително в извънсъдебните действия по „обслужване на кредити“.
„Отделно от това натоварени с публична власт субекти, каквито са съдебните изпълнители, ще се окажат в положение да разполагат с възможност да събират вземания от потребители, без потребителите да могат да се ползват от предвидените законодателни гаранции за защита по ГПК. Защото когато съдебният изпълнител застане пред вратата на потребителя, потребителят няма да може да направи разлика дали ЧСИ действа като орган на публична власт или на практика като „колектор“, посочват от ВАдвС.
Непосредствено след становището две групи депутати от „Възраждане“ и една от БСП внесоха предложения за промени между първото и второто четене на законопроекта. И в трите се предлага адвокатите и адвокатските дружества и съдружия изрично да бъдат изключени от изискването за лиценз за извършване на дейности по обслужване на кредити. Отделно има и предложение за пълно отпадане на предложения в полза на частните изпълнители режим.
Следва да бъде припомнен предишният опит за подобна привилегия, направен през 2020 г., когато депутати от парламентарната група на „Обединени патриоти“ предложиха въвеждане на законова процедура, но през Гражданския процесуален кодекс, въз основа на която частните изпълнители да поемат доброволното извънсъдебно събиране на дълговете. Това стана, след като Камарата на ЧСИ го поиска като антикризисна мярка след края на извънредното положение при ковид пандемията.
За разлика от общия ред за принудително изпълнение, процедурата в ГПК беше предложена като приложима за парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг подлежащ на изпълнение акт. Искането се подава от кредитора до съдебния изпълнител по постоянен или по настоящ адрес на длъжника. задължително трябва да бъдат посочени и още няколко данни за длъжника – размерът на дълга и копие от документа, удостоверяващ вземането.
Въз основа на тези документи, съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение, в която – наред с горните данни – посочва банкова сметка, по която да бъде преведена дължимата сума, уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в 14-дневен срок, както и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред.
Ако длъжникът не изпълни задължението си в срока, частният изпълнител може да проведе срещи с него и да изпрати нова покана за доброволно изпълнение, спазвайки закона, добрите нрави и етичните правила на професията. Процедурата се прекратява, когато длъжникът оспори писмено вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение без да са постъпили плащания.
Процедурата е приложима както за частните, така и за държавните съдебни изпълнители, но правилата за заплащането й са различни. При пълно или частично събиране на вземането, кредиторът дължи възнаграждение на частния изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума. Този минимален хонорар е максималната сума, която кредиторът дължи на държавните изпълнители под формата на държавна такса.
„С предлаганата промяна се цели намаляване на негативните последици от икономическата криза и увеличаване на натоварването на съдилищата с граждански, търговски и заповедни производства. Едновременно с това гражданите и бизнесът ще спестят значителни разходи и ще им се даде възможност да погасят задълженията си доброволно без да заплащат за процедурата. При нея длъжниците са максимално защитени, липсва каквато и да било принуда и психически тормоз, като могат по всяко време да я прекратятс едно писмено изявление, че оспорват задължението“, мотивират се вносителите.
Искането за специална законова процедура, по която частните изпълнители да събират дългове извън сегашния ред за принудително изпълнение, беше огласено още през 2016 година. Наред с довода за събиране на многобройните малки вземания и разтоварване на длъжниците откъм разноски, от Камарата увериха, че така ще бъдат пресечени и лошите практики на т. нар. колекторски фирми. Групата кредитори, към която частните изпълнители се целят, е най-оборотната – ВиК дружествата, топлофикациите, мобилните оператори, ЕРП-тата и други доставчици на масови услуги.
Подобна процедура у нас сега няма. ЧСИ-тата събират задължения само по реда на принудителното изпълнение в ГПК. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влязло в сила съдебно или арбитражно решение, чрез утвърдена от тях спогодба или издадена от съда заповед за изпълнение.
Искането на частните изпълнители е да започнат събирането на дълга преди издаването на изпълнителен лист. Именно това е бизнесът на колекторите, които са търговски дружества и нямат правомощия за принудително изпълнение по реда на ГПК. Колекторската дейност включва уведомяване, убеждаване, покана за плащане и даване на разяснения за последиците, ако не се плаща. Извън тези похвати, т. нар. колектори прибягват и до употребата на класическите мутренски прийоми от 90-те години на миналия век – заплахи от типа „Ще те дам на прокурор“ или „Още утре заминаваш на съд“, телефонен и психически тормоз, „обещания“ за физическа разправа.
Според Камарата, тези грубости ще бъдат избегнати, ако съдебните изпълнители получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да започнат принудително изпълнение. Ако се стигне до договорка за плащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде постигната, съдебният изпълнител няма да провежда принудително изпълнение, преди кредиторът да му представи изпълнителен лист.
„Стотиците хиляди малки задължения пряко вредят на средата в държавата и водят до анархия. Целта е хората, които често забравят за тях, но са добросъвестни и искат да ги платят, да не бъдат товарени с разноските, които се трупат, ако кредиторът например се обърне към съда за издаване на заповед за изпълнение. Няма да има разноски като юрисконсултско възнаграждение, което е минимум 300 лв. и се плаща от гражданите. Има тарикати, чиито фирми изкупуват малки дългове и правят бизнес само от начисляването на юрисконсултски възнаграждения. Купуват дълг от 50 лв. за 30 лв. и правят 700 лв. печалба. Освен това, когато ЧСИ търси длъжника, това ще става по ясна процедура – без звънене по нощите, без заплахи от яки момчета, както се оплакват хората, че става сега. Посещавани са по домовете си дори и нощем, притискани, заплашвани с ЧСИ“, заяви тогава председателят на камарата Георги Дичев.
Данните сочеха, че става въпрос за пазар, оценяван на няколко милиарда лева, на който частните изпълнители – съвсем обяснимо – искат да стъпят чрез законови промени. От Камарата на ЧСИ приведоха все пак аргумента, че новата процедура ще носи приходи на членовете й, но те ще са
