Промените в Търговския закон за въвеждане на ускорено производство по ликвидация са факт. Целта е улесняване ликвидацията на дружества без скорошна дейност, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и нямат наети служители. Проблемът е установен отдавна, а решаването му е предвидено в Плана за възстановяване и устойчивост.
Предвижда се ефектът да бъде постигнат по две основни направления: съкращаване сроковете на процедурите и въвеждане принципа на „обслужване на едно гише“, като цялата комуникация за целите на ликвидацията ще се осъществява чрез Агенцията по вписванията. От правосъдното министерство мотивираха промените с трудностите по ликвидацията на търговско дружество като доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото прекратяване.
„Доброволната ликвидация на бизнес в България отнема близо една година и на този
етап процедурата е продължителна и скъпа. Провеждането на производството изисква
подаване на няколко последователни заявления за вписване на различни обстоятелства и
обявяване на актове в търговския регистър – за вписване на прекратяване на дейността и
ликвидация, покана до кредиторите, за заличаване след приключване на ликвидацията.
Наред със заявленията до търговския регистър, подава се заявление до НАП за уведомяване
относно предстоящото производството по ликвидация, както и до НОИ за предаване на
ведомости за заплати, които приключват с удостоверения. По информация от Агенцията по
вписванията, към 27 юли 2023 г. има вписани 16 492 производства по ликвидация, които
към момента не са приключени. От тях близо половината – 8 170 производства, продължават
повече от 5 години. Не може да бъде установен броят на вписаните в Търговския регистър
дружества, които никога не са осъществявали дейност или са прекратили дейността си, но
не са започнали ликвидация, поради сложната и продължителна процедура, предвидена в
действащото законодателство. Съществуването на такива дружества, които не могат да
бъдат открити на адреса си на управление, нямат реално действащ законен представител
или съществуват само формално вписани, внася правна несигурност и нарушава доверието
в търговския регистър“, мотивират се авторите на проекта.
И заключават, че това налага производството по ликвидация да бъде ускорено, да бъде въведено
диверсифициране между компаниите спрямо тяхната зрялост, обем на работа и влияние
върху икономиката на страната. Статистиката сочи, че в България се създават между 30 000 и 50 000 нови юридически лица на година, ликвидирайки едва около 1 000. Над 90% от новостартиралите
компании се провалят още в началните стъпки, като повечето от тях никога не са имали
дейност, не са назначавали работници и служители, и не са били регистрирани по Закона за
данък върху добавената стойност.
Предполага се, че такива дружества нямат задължения и
имущество, което да изисква продължителни процедури за осребряване, удовлетворяване
на кредитори и разпределение на остатъка между съдружниците или акционерите. При
действащата досега нормативна уредба ликвидацията на такива дружества изискваше преминаване
на всички етапи от производството по ликвидация, предвидени за дружествата, които
реално са осъществявали дейност и имат задължения.
Предложеното „Бързо производство по ликвидация“ е систематично включено в глава седемнадесета „Ликвидация“ на Търговския закон. Терминът „бързо производство“ се използва и в Гражданския процесуален кодекс за означаване на специалните правила и съкратени срокове, при които се разглеждат производствата по определени категории искове. С оглед на създаването на облекчения и намаляване на административната тежест условията за провеждане на бързо производство по ликвидация само се декларират и представянето на декларация за тези условия следва да бъде достатъчно за разглеждане на заявленията в производството в по-кратки срокове. В този смисъл са посочени условия, които следва да са налице едновременно, за да бъде открито бързо производство по ликвидация.
Това е допустимо, когато търговското дружество: не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца; не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца; няма регистрация по Закона за данък добавена стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца; няма непогасени задължения към държавата и общините; няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите.
Законопроектът изрично предвижда по-кратък срок – три вместо шест месеца, за удовлетворяване на всички кредитори. Съкратени са и сроковете за извършване на съответните проверки от органите на НАП и НОИ и за издаване на необходимите документи, които са условия за разглеждане на заявлението за вписване на откриването на бързо производство по ликвидация и/или за заличаване на дружеството след приключването му. Всички заявления ще се подават чрез Агенцията по вписванията, едновременно с подаване на заявления до Търговския регистър.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се създава разпоредба, съгласно която
Агенцията по вписванията уведомява по електронен път НАП за постъпването на заявление
за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. В 30-
дневен срок от уведомяването НАП предоставя по електронен път на Агенцията по
вписванията информацията за наличие или липса на обстоятелствата във връзка с провеждането на бързото производство. Така се осигурява възможност за извършване на необходимата
проверка на данъчнозадълженото лице преди да бъде вписано започването
на производството по ликвидация, като отпада изискването търговецът да подаде
предварително уведомление до НАП за началото на ликвидацията и да представи
издаденото въз основа на него удостоверение като условие за разглеждане на заявлението
за вписване в търговския регистър.
В Кодекса за социално осигуряване също се създава нова разпоредба, съгласно която при подаване на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация осигурителят подава заявлението за издаване на удостоверение за предаване на ведомостите чрез Агенцията по вписванията. Въз основа на това НОИ издава на осигурителя удостоверение за
предаване на ведомостите, в срок до 30 дни от вписване на прекратяване на търговската
дейност и откриване на бързо производство по ликвидация, при условие че осигурителят няма неизпълнени задължения. Удостоверението се изпраща по електронен път до осигурителя и до Агенцията по вписванията, като така отпада задължението на заявителя да подава заявление в НОИ, но се запазва задължението за предаване на ведомостите по надлежния ред, ако осигурителят съхранява такива. Въвежда се и срок за извършване на проверката и издаване на удостоверението от НОИ.
Предвидени са и съответни промени в Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във връзка с разглеждане на заявленията за вписване на бързото производство по ликвидация и създаване на условия за подаване на заявления до НОИ и НАП чрез Агенцията по вписванията.
