Факт е, че ДП (Делян Пеевски) свърши онова, за което ПП-ДБ, Христо Иванов и Ивайло Мирчев се бореха с нокти, зъби и весла: Доган е изгонен от „Росенец“ и „Бояна“, Движението за права и свободи, познато ни от зората на демокрацията, може да се счита за изчегъртано от политическия хоризонт! Благодарение на рейдърската атака на Пеевски, приятелското рамо на шефа на Висшия административен съд Георги Чолаков и най-вече на самия Ахмед Доган, който сам откърми ламята, откъснала главата му.
Стана безпределно ясно – макар че никой за миг не се съмняваше – Върховният административен съд (ВАС) официално и завинаги отне ДПС от почетния му председател Ахмед Доган. Обезкриленият Сокол ще се яви на изборите с „Алианс за права и свободи“.
Иронията е, че на Доган му се случи онова, за което предупреждаваше напоследък – внимавайте, еднополюсният свят се разпада, иде нов ред. Светът на Доган – неговото политическо отроче ДПС, също се разпада. Иде ново начало.
Въпросът за кого ще гласува бившия електорат на Доган е без значение. Навярно почетният председател на откраднатото ДПС ще се яви като лидер на изборите и ще цъфне на изборните плакати в кампанията на „АПС“. Ликът му трябва да събере етническият вот на българските турци.
Ще е любопитно да видим какво ще направи ДП- ще изпълни ли с брадясалата си физиономия изборните плакати? Или ще разчита на запазената марка ДПС като флаг, под който ще събере башибозука си от ромските гета по страната, очакващи го да отвори кесията със жълтици от КТБ?
Марката ДПС отваря за ДП вратите на СИК и РИК в идващите избори. МВР и прокуратурата са негови, очертава се също така да има и подходящ главен прокурор. А Доган ще си блъска главата как да организира електората си, така че да зачеркне правилния номер в изборната бюлетина.
Морфичният резонанс, за който Доган говореше, че отчита вътрешната пулсация на турската общност и така улавя вътрешните движения и вълнения там, също се разпада. Пулсацията на общността е задушена от радиоелектронната борба (РЕБ) на свързаните с ДП медии, една част от които предвидливо бяха придобити от ДП по времето, когато той все още беше момчето-феномен на Доган.
Доган не притежава медийна система за РЕБ, няма „Железен купол“ над него. Досега ДПС добруваше под купола на политическата мантра „гарант на етническия мир“. Както е тръгнало обаче, ДП ще открадне и тази мантра, прибавяйки я към отнетия от ПП-ДБ призив за опазване на евроатлантическите ценности.
Почетният председател ( на какво!!!) освен че е безимотен, е и безпаричен – няма студен резерв на ТЕЦ-Варна, няма хонорари за хидро-инженерни консултации. А изборният туризъм например е сложна и скъпа организация. В тази ситуация, оставени сами на себе си, българските избиратели на Доган в Турция имат сал носталгията от общата им борба с възродителите на другаря Живков като мотив да гласуват.
Като добавим и някои геополитически особености, според които разпадането на ДПС е добра новина, изводът от битката на морфичния резонанс с политическото рейдърство е един: този път пистолетът, с който през януари 2013 г. 25-годишният Октай Енимехмедов заплаши Доган, не е газов. ДП го е заредил с бойни патрони. И го е опрял до слепоочието на философа.
Що се отнася до всички нас, последствията от случващото се ни изправят философския въпрос какво да се прави? По Давид Енгелс, не по Чернишевски…
