Върховният административен съд (ВАС) продължава да си прави безнаказано гаргара и с духа, и с буквата на закона. За последно, повод за демонстриране на всевластие стана отстраненият подуправител на БНБ Андрей Гюров. Вместо да приключи казуса с решение по същество, тричленка на ВАС – начело с председателя на съда Георги Чолаков – днес (13 септември) стопира делото най-малко за четири-пет години.
Причината е повече от екзотична – върховните магистрати изпратиха преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), в което задават на колегите си… цели осем въпроса:
1. Следва ли да се тълкуват като приложими спрямо всички членове на органите за вземане на решения на национална централна банка, заложените в разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол (№ 4) за Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) критерии за освобождаване на управителя и ред за оспорване на решението за освобождаване.
2. В случай, че отговорът на Въпрос № 1 е отрицателен, допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол (№ 4) за Устава на (ЕСЦБ) и на ЕЦБ, национално законодателство, което въвежда
същите критерии за освобождаване на членовете на органите
за вземане на решения на национална централна банка, каквито са предвидени за управителя в цитираната правна норма.
3. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол (№ 4) за Устава на (ЕСЦБ) и на ЕЦБ, съвместяване на заемането на длъжността управител на НЦБ и участието като съдружник в капиталово търговско дружество с право на част от печалбата на дружеството, съразмерно на дяловото участие?
4. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол (№ 4) за Устава на (ЕСЦБ) и на ЕЦБ, съвместяване на заемането на длъжността управител на НЦБ и участието в управителен орган на юридическо лице с нестопанска цел, което съгласно своя устав може да развива стопанска дейност, без да е взето единодушно решение на управителния съвет на НЦБ, каквото се изисква по националното законодателство за извършване на неплатена дейност?
5. Допускат ли разпоредбата на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 7 от Протокол (№ 4) за Устава на ЕСЦБ) и на ЕЦБ, национално законодателство, което задължава в определен срок от заемане да длъжността членовете на органите за вземане на решения на национална централна банка, в качеството си на лица заемащи публична длъжност по смисъла на националното законодателство, да декларират пред съответен държавен орган своето участие като
съдружници в капиталови търговски дружества
и участието си в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел.
6. Допускат ли разпоредбата на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на чл. 14.2 от Протокол (№ 4) за Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, национално законодателство, което задължава в определен срок от заемане да длъжността управител на НЦБ, в качеството си на лице заемащо публична длъжност по смисъла на националното законодателство, да предприеме действия по преустановяване на своето участие като съдружник в капиталово търговско дружество и участието си в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел?
7. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол (№ 4) за Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, тълкуване, което третира управител на НЦБ, който е отстранил извън законоустановен срок несъвместимост със заеманата длъжност, като лице, което не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения?
8. Допускат ли разпоредбата на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и разпоредбите на чл. 7 и чл. 14.2 от Протокол (№ 4) за Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, национално законодателство, което позволява на органа, натоварен да установява основанието за освобождаване, за целите и в рамките на това специфично производството да преценява виновното извършване на сериозно нарушение по смисъла на чл. 14, параграф 2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка?
Както се вижда и с невъоръжено око,
няма нужда човек да е суперюридически гений,
че да потърси и да намери отговорите на тези въпроси. Най-много седмица и половина-две, дори да ползва услугите на лицензирана агенция за преводи.
Една от възможните причини е, че „хвалбата“ на Андрей Гюров през юли в ефира на една от националните телевизии, е вярна. Тоест – той е получил писмо от Кристин Лагард – управител на Европейската централна банка, в което тя му съобщава, че „ако ВАС иска да постанови решение за освобождаването му длъжност, преди това трябва да изиска становище на Съда на ЕС“.
Другата и далеч по-вероятна причина е, че „едни хора“ категорично не желаят Андрей Гюров да остане в БНБ. И понеже нямат кой знае колко полезен ход, защото законът не му забранява да е съдружник или акционер в търговски дружества, т.е. съдебните актове трябва да са в негова полза, предпочитат „временното“ отстраняване чрез преюдициално питане.
Всъщност, истината е още по-простичка, кашата – много гъста, мазна и лепкава.
Управителният съвет на БНБ
не трябваше да отстранява Андрей Гюров,
докато не приключи делото му в Софийския административен съд. То бе образувано по жалбата му срещу решението на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), което „разобличаваше“ несъвместимостта му с поста „Подуправител на БНБ“.
Вместо да застане на страната на процесуалната правда, УС на БНБ излезе със специално Решение № 340/16 юли 2024 г., с което освободи Гюров от поста му, „стъпвайки“ и на тази констатация:
„… Решението на КПК има всички белези на процесуален акт – то служи за сезиране на УС на БНБ, който, на свой ред, издава административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред с оглед изричното правило на ЗБНБ. Специалният закон – ЗПК – не въвежда законова фикция, с която да обяви решението на КПК за административен акт.
В този смисъл е и съдебната практика – Определение № 5133 от 31.05.2022 г. по адм. д. № 2464/2022 г., VІ отд. на ВАС. С оглед на това и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗПК и чл. 14, ал. 2 от Закона за БНБ Решение № РН-КПК-КИ-16-23-18 от 24.06.2024 г. на КПК не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване по съдебен ред…“
По принцип лошо няма, защото обжалването на това решение е на ниво Върховен административен съд и тук процесуални проблеми няма. Защо обаче, след като и съдебната практика е категорична, че решенията на КПК не са административни актове и не подлежат на съдебен контрол, на 16 септември в Софийския административен съд все пак ще има заседание по делото „Андрей Гюров срещу Комисията за противодействие на корупцията“?
Ще поживеем, ще видим. Дали?
