Рекламирането и посредничеството при упражняване на адвокатската дейност са вече официално регламентирани с промени в Закона за адвокатурата. Одобреният от парламента по предложение на Министерския съвет проект проектът беше мотивиран с нуждата от привеждане на нормативна уредба в съответствие с изискванията на европейското право и е включен в Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството ни в съюза. През 2020 г. Европейската комисия стартира и процедура за нарушение срещу България, като изпрати официално писмо относно несъвместимост с правото на ЕС на чл. 41 и чл. 42 от Закона за адвокатурата. С тези разпоредби бяха установени забрани адвокатите да рекламират своята дейност и да привличат клиенти чрез използването на посредник.
“Съгласно правния анализ на ЕК, посочените национални разпоредби противоречат на изискването на чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за услугите на вътрешния пазар (Директивата за услугите) за премахване на всички общи забрани за търговски съобщения за представителите на регулирана професия, каквато е тази на
адвокатите. По смисъла на дефиницията за търговско съобщение, дадена в Директивата за услугите и съгласно практиката на Съда на ЕС, рекламата и установяването на контакт с потенциални клиенти представляват форми на търговско съобщение и следва да отговарят на изискванията на Директивата за услугите”, мотивират се от кабинета.
И посочват, че професията на адвокатите е конституционно и законово уредена
дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, който е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Целта е вписаните по законовия ред в регистрите на колегиите адвокати да имат възможност за свободно популяризиране на своята дейност, качества, квалификация и опит, както и за използване на посредник за привличането на потенциални клиенти. Но при спазване на предвидените в закона изисквания, които да гарантират, че дейността на адвоката е съобразена и отговаря на високите етични норми и принципи, присъщи за професията. Конкретизират се непозволените средства за реклама и привличане на клиенти и се въвеждат изисквания, които да ограничат възможността за нарушения при установяване на връзката между адвокат и клиент и за нерегламентирано предоставяне на адвокатски услуги от лица, които не са адвокати.
Съобразно новите разпоредби адвокатът може да осъществява контакт с потенциални клиенти чрез използване на посредник при спазване на изискванията на закона и етичния кодекс. Ползването на посредник е обвързано с ограничения: да не допуска посредникът да придобива и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката; да не допуска интересите на посредника да накърнят правата и законните интереси на клиента; да използва услуги на информационното общество, които осигуряват стриктно спазване на законодателството в областта на защитата на личните данни на клиента и ясни общи условия относно събираните и съхранявани за него данни.
По отношение на рекламата изискванията са рекламното съобщение на адвоката да съдържа информация, която го идентифицира и представя по обективен начин неговата професионална дейност; както и да е съобразенo с принципите на поверителност, почтеност и опазване доброто име и достойнството на адвокатската професия. А основната забрана е да си служи с невярна или подвеждаща информация, включително за цени или безплатни услуги.
Другите ограничения при рекламирането са: да прави необосновано сравнение с други адвокати, когато такова сравнение може да бъде подвеждащо по отношение на дейности, които се извършват с оглед на личността на адвоката и зависят от конкретни фактически и правни обстоятелства, поради което са несравними; да разкрива сведения за имената на предишни или настоящи клиенти или техните дела, да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката; да адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица, непосредствено след претърпян инцидент, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат.
„Имам сериозни притеснения, че няма как да задължим адвоката да контролира дали има намеса на посредника в отношенията между клиента и адвоката след установяване на първоначалния контакт между тях. Те може да са съседи, приятели. Няма как да контролира и това посредникът да не получава и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката, защото е нормално преди да се е обърнал към посредника клиентът да му е разказал за какво става въпрос. Има опасения в адвокатската гилдия, че може да се стигне до ситуация три дни след сключването на договор с клиента да се появи някакъв случаен злонамерен човек, който да заяви: „Аз ти го изпратих, дължиш ми едно Х възнаграждение“, отбеляза по време на дебата за възможни злоупотреби Цвета Рангелова от „Възраждане“.
„Реално в едно рекламно съобщение се създава възможност аз да кажа: „Аз съм по-добър от Стою Стоев“. Аз съм против подобни нещо. Най-лесният пример е аз съм спечелил делото, но адвокат Маринов го загуби. Но ние като адвокати знаем, че има случаи, в които клиентът държи да води делото, въпреки че сме му обяснили, че ще го загуби. И адвокатът може да откаже конституционна защита, защото ще се опасява какво може да каже за него в рекламата си адвокатът на отсрещната страна“, добави Петър Петров с настояване да отпадне напълно възможността адвокатът да извършва сравнение с други адвокати или адвокатски дружества.
Както обикновено, и в случая става въпрос за добре забравено старо с оглед опасенията за поява на рекламен бизнес за адвокатски услуги. Забраната за ползване на реклама и посредничество в адвокатския труд не само че не е въведена случайно, но е отговор на едни от най-срамните практики в професията в първите десетилетия след Освобождението, познати като миситлик и ходатайство, докато самозванците са предлагали правни услуги в качеството си на просбописци. Това наложило още през 1909 г. Софийският адвокатски съвет да приеме специално окръжно, в което са обрисувани различните форми на привличане на клиенти.
А именно: “пращане на писма до съдещите се лица с изрично упоменаване на хонорара; наемане на мисити в писалището или изпращането им в коридорите на съдилищата, по улици, ханища, хотели и сгради; прибягване до услугите на разсилни, писари и помощник-секретари, както и на селските и градски партизани; създаване на бюра и клонове на партии с обяви за безплатна защита” и други. Специално внимание се обръща на най-модерния миситлик – довеждане на клиенти от провинцията от органите на властта на известни адвокати.
Практиката на търсене на клиенти е толкова богата и многообразна, че със своята находчивост и изобретателност адвокатите надминали обикновените занаятчии, еснафи и бакали. Това според окръжното на съвета е “двойно по-унизително за адвокатската професия и за личността на адвоката”, като е отправен призив за отърваване от миситските услуги под страх от възбуждане на дисциплинарни дела.
Именно оттогава се насажда негативното отношение към адвокатската професия, което БЗНС използва като мотив да иска превръщането на адвокатите в държавни служители. Практика, каквато няма в никоя европейска държава, и срещу която се надига силна съпротива с клеймото “дива реформа”, която не само няма да помогне, а напротив – ще влоши злото, като насърчи корупцията, некадърността и “убие болника”. В крайна сметка адвокатите не стават чиновници, но сблъсъците относно регулацията на професията са яростни и не затихват скоро.
